Вашата ваканция в Банско - информация за хотели, механи, заведения, ски училища и гардероби.

История на община Банско

Банско отдавна си е спечелило славата на селище с богато и разнообразно културно-историческо наследство, изиграло важна роля в утвърждаването на българските ценности и оставило забележима следа в цялостното ни израстване като държава. Безспорни са доказателствата за неговото активно участие в могъщия подем на нацията през Възраждането, но историята му е далеч по-древна и началото й се губи назад във вековете.

Сведения за развитието на  региона през по-ранни  епохи дават археологическите разкопки и проучвания. В околността са регистрирани над 100 обекта, включени в археологическата карта на България. Сред тях е „Ситан кале“ /“Калята“/ - крепост, обитавана още от траките, достигнала своя апогей през античността и ранното средновековие и продължила съществуването си до падането под турско робство.  Именно от там местното население дава своя последен отпор срещу османските нашественици.

На територията на община Банско са проучени изцяло следните  археологически обекта: в местностите „Шипоцко“ и „Св. Иван“.  В „Карагонско“ и „Св. Никола“ археологическите разкопки са текущи.

 

Възприето е схващането, че Банско се обособява като селище след обединяването на няколко махали. Първото документално свидетелство за Банско се среща в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.

До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. В периода на национално Възраждане Банско се развива, като градски търговско-занаятчийски център. По р. Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа. Кервани с дърводелски, кожарски и железарски стоки се отправят към Беломорието, в Серско и Драмско и докарват обратно памук, риба, тютюн, афион, маслини, необработени и обработени кожи. В много градове на Европа - Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия, Лондон - са открити търговски кантори на банскалии. Много от децата на замогналите се родове се образоват в чужбина.

Разширените контакти с външния свят още от ХVІІІ в. са стимул за националното самосъзнание и превръщат Банско и региона в едно от огнищата на Българското Възраждане. Банско е родно място на неговия основоположник и автор на „История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски (1722-1773). През този период тук са родени и живели още: видният български просветител Неофит Рилски (1793-1881) - монах, учител, архитект, музиколог, поет и художник, човек с енциклопедични занимания и интереси, определян като „патриарх на българските учители и книжовници”. Тома Вишанов Хаджиикономов-Молера (1750), е основател на живописна школа с огромен принос за развитието на националните традиции в религиозното изобразително изкуство, Марко Теодорович Везьов (1760-1840) – търговец, издател и просветен деятел. Тук следва да се добави, че от Банско са  и  братята Димитър (1874) и Костадин (1876) Молерови – фолклористи и краеведи, потомци на прочутата фамилия Молерови, и много  др.

Банско е родно място и на Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) –гениален български поет от световна величина и значимост.

Икономическият и духовен подем през ХVІІІ в. и особено през ХІХ в. се проявява и в актовете на местното самоуправление в тогавашното село Банско. Около 1850 г. е основана Банската българска община, като продължение на сформирания през 1833 г. общоселски обществен съвет за изграждане и изписване на църквата „Св. Троица” (построена през 1835г. и осветена през 1837 г.). В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 1835 г.  църковното настоятелство купува къщата на Панде Хаджистенов, в която за учители са назначени мирски лица, които преподават по новата образователна система, т. е. по образец на откритото  същата година първо светско училище у нас в Габрово.  По-късно достоен продължител на величавото просветителско дело на Неофит Рилски в Банско е учителят Никола Попфилипов. По инициатива на Банската българска община и с щедра дарителска намеса на Марко Георгиевич през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Св. Троица“ в 1850 г. и монтирането на часовников механизъм в 1866 г. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. Банската българска община оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селището. Общината подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание и на Илинденско-Преображенското въстание и предприема ред други обществени инициативи след Освобождението от османското присъствие през 1912 г.

Икономическото благосъстояние се отразява и в характеристиките на жилищната народна архитектура от ХVІІІ и ХІХ век. Изградени от камък, богатите къщи „имат монументален крепостен изглед. Главно по това те се различават от жилищната архитектура в другите селища на Разложкия край” (Р.Ангелова). Към тези качества следва да се добави и забележителната дърворезбена и стенописна украса, което свидетелства не само за материалните възможности, но и за високата художествена култура на банскалии. Характерни примери за ранната местна строителна традиция са Хадживълчовата, Хаджирусковата, Веляновата къщи. С архитектурните си достойнства и богата художествена украса се отличават Веляновата, Сирлещовата, Тодевата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи и др.

В контекста на темата за духовното развитие през този период следва да се спомене, че Банско е първият от български градове, в които през втората половина на ХІХ в. се създават протестантски общности. Още през 60-те години на ХІХ в., т.е. преди появата на протестантски мисионери по тези места, тук съществува евангелска общност, формирана от православния свещеник Димитър Младенов и местния учител Никола Попфилипов. На 06.08.1868 г. в Банско се учредява Българска евангелска църковна община, което се приема и за рождена дата на първата протестантска църква в България.

 

В края на ХІХ и началото на ХХ век Банско е най-голямото селище в Разложката каза. Според данните, посочени в труда „Македония. Етнография и статистика” на Васил Кънчов, през 1900 г. „в него живеят 6500 българи-християни”.

През този период Банско се превръща в център на национално-освободителните борби. Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879) е опит за освобождение на Кресненско-Разложката долина, останала в пределите на Османската империя по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Почти цялото местно население взима участие във въстанието, което има временен успех – установено е т.нар. „ Седемдневно Разложко царство” с център Банско.  Потушаването на въстанието е съпътствано от терор над населението.

 

През 1896 г., по време на учителствуването на Гоце Делчев в Банско, селището се превръща в околийски център на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и важно звено в конспиративната комитетска мрежа. Кулминация на национално-освободителното движение в региона е Илинденско - Преображенското въстание (1903 г.). Банскалии участват активно в освободителния процес. Откроява се подвигът на местния учител Радон Тодев и неговата чета, които по време на въстанието намират смъртта си в Годлевската планина.

Територията на настоящата общината е включена в пределите на България през 1912 година. Банско е освободено на 5 октомври същата година с помощта на четата на Христо Чернопеев и другите сборни чети на деветимата войводи. В национално-освободителните борби от това време участва и войводата-поет Пейо Яворов. Избраната петчленна общинска управа на Банско с първи кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.

 

След Първата световна война главният поминък в Банско е земеделието, скотовъдството, добив на дървен материал за строителството и за дърводелство - изработване на мебели и други изделия за бита. Покрай р. Глазне е имало много стругове, чаркове, дараци, воденици и една мелница. По това време градът наброява 4550 жители.

 

back to top