Вашата ваканция в Банско - информация за хотели, механи, заведения, ски училища и гардероби.

Къща-музей Неофит Рилски

Музеят посветен на бележития български възрожденец се помещава в неговата родна къща, известна сред бансканлии още като Бенината къща (по фамилното име на баща му поп Петър, който произхожда от стария местен род Бенини). Тя е разположена в историческия център на Банско, точно срещу впечатляващата църква Св. Троица с намиращата се в двора й 30 метрова часовникова кула - камбанария. Къщата е типичен представител на традиционната банска жилищна архитектура от 18-ти и 19-ти век. Бенината къща е превърната в музей през 1981 г. по случай стогодишнината от смъртта на Неофит Рилски. В тази къща той е роден през далечната 1793 г. Живял е тук до 1811 г. В следващите десетилетия къщата е притежавана и стопанисвана от близки негови родственици и техните наследници като е запазила почти непокътнат автентичния си вид, а именно типичната за региона двуетажна или двукатна възрожденска къща.

 

На първия етаж са се намирали общите стопански помещения, а на втория етаж е живеело семейството. Къщата е забележителна с това, че е построена като истинска семейна крепост. И четирите й външни стени са обхванати от още един пояс стени като пространството между тях образува тайник с няколко изхода от къщата към него и от него навън. През специални тайни входове и тунели можело от всяка една стая (дори и тези на втория етаж) да се достигне до него.

Кухнята е разположена на първия етаж (кат) и се отличава с нехарактерната си за района двойна пещ. До нея е помещението за съхранение на зимнина и хранителни припаси, както и т. нар. месилник - почти скрита малка стая с още една пещ и малък изход към тайника, който обикаля четирите стени на къщата.

 

На първия етаж има и още едно помещение, което е служело за обор на домашните животни. Сега неговите стени са изрисувани със стенописи представящи родословното дърво на Неофит Рилски. Художникът Тодор Цонев е изобразил и малкия Никола (светското име на Неофит Рилски) с майка му, Катерина, от едната страна и баща му, поп Петър - местен свещеник и учител в килийното училище, от другата.

 

На втория кат на къщата се намират помещението на килийното училище, женската стая, гостната, стаята на поп Петър и голяма стая - т. нар. от местните хора „кашчи”, която представлявала като всекидневна с функции на кухня, трапезария и спалня. Всички врати на къщата са толкова ниски, че човек със среден ръст трябва да се наведе, за да влезе без да си удари главата. Според някои старите бански къщи са нарочно строени с такива ниски врати, за да задължават гостите да прекланят глава в знак на почит към стопанина на дома. Това се отнасяло с особена сила към поробителите, дошли случайно в този дом /през всичките 500 години на робството Банско се запазва като чисто българско селище/, които влизайки в домовете на местните българи били принудени да се наведат и да „преклонят глава”.

От големия дървен чардак пред къщата се преминава направо към селскостопанската част. Сега тя е преустроена в документална част на музея с много интересна  експозиция, в която се съдържат материали за богатата родолюбива просветителска и народополезна дейност на големия възрожденец с неговите енциклопедични занимания и интереси. В крилата фраза са се превърнали думите му непосредствено преди  самата му  смърт. Лишил се от личен живот, посветил  всичко на благородната кауза за просветителско дело до края на живота си той не престава да се труди  „в ползу роду“. Дочакал дълбоки старини и предусещайки близката си кончина  той споделя пред стареите в Рилския манастир.

„Аз не се страхувам от самата смърт, а се страхувам от това, че ще останат още много неща недовършени, които са необходими за просвещението на българите.“

 

Как да стигна?

Адрес: Банско 2770, ул. „Пирин“ 17

Телефон: 0749/ 88 272

Работно време:

9.00 – 12.00 ч. , 13.00 – 17.30 ч.

 

 

back to top