Манастир „Свети Пантелеймон”
- font size decrease font size increase font size
- Print Email
В землището на село Обидим, на около 4 км северозападно от селото, на около 150–200 метра от границата му с Добринишкото землище, на 1009 м. надморска височина се намира манастирчето „Свети Пантелеймон”. То съществува от 1814 г под името Св. Атанасий Александрийски.
През през ноември 1909 година иконата “Достойно ест Богородица” е била изпратена като подарък за рождения ден Рилския манастир от Атонския манастир.
Поради лошото време монаха, по който е изпратена иконата, обърква пътя. След време се разбира, че иконата не е пристигнала и всички хора живеещи между Рилския и Атонския манастир са предупредени да търсят монаха и иконата. Март месец следващата година едно овчарче от село Обидим следвайки овцете си се изкачва на хълма срещу позабравения тогава дъсчен манастир и вижда, че от манастира излизат разноцветни светлини. Вечерта връщайки се в селото то разказва в кръчмата какво е видяло и на следващата сутрин мъжете заедно с местния свещеник отиват на мястото. Там намират монаха починал пред входа на дъсченото манастирче с иконата в ръце. Свещеника прибира иконата в черквата, погребват монаха и изпраща вестоносец до Неврокопския митрополит със съобщение за намерената икона. Той от своя страна с пратеник до Атонския манастир предава веста за чудотворната икона. По същия пратеник връщат съобщение иконата да си остане на мястото, където е намерена. Свещениците от църквите в Обидим и Добринеща решават да възродят старото манастирче и приканват селяните от района кой с каквото може да помогне за изграждането му. Така от 1912 до 1915 година манастирчето е възстановено. През тези години вярващите започнали да наричат стария манастир с новото име Нова Богородица. На 27-ми юли Неврокопския митрополит освещава манастира и по случай празника Св. Панталеймон то придобива и третото си име, което го прави единствения манастир у нас с три имена.
През 1923 година манастира е запален незнайно от кого. По иконите и досега личат следите от огъня, но най-интересното е че лицата на изографисаните светци са недокоснати от огъня.
През 1956 г в манастира идва 27 годишна монахиня, която се грижи за манастира до 1999 г. Интересен факт е, че сестра Доменика е родена на 09.09.1919 г. и умира на 09.09.1999 г. Оттогава досега за манастира се грижат семейство свещеник и презвитера.