"Безименния град" – местност Свети Никола - Банско

Особено внимание заслужава един обект - т. нар. "Безименният град", разкрит през последните няколко години. Намира се на 4 км югоизточно от гр. Банско в посока Добринище, в местността "Св.Никола". Древното селище е случайно открито през 2003 г. при възстановяването на параклиса "Св.Никола". Последват археологически разкопки с ръководител Владимир Баряков, уредник и археолог в Музеен комплекс Банско. Резултатите са изумителни-оказва се, че именно там, на площ 25 дка повече от 3500 години (от около 2000 г. пр. Хр. до XVI-XVII век) е кипял живот в многолюдно и заможно селище.

Голям интерес представляват откритите скелети с размери 1,80-2,00 м,впечатляващият ръст навежда на мисълта, че местността е била населена с тракийското племе Даи. Може би това са онези смели и величествени тракийски войни, описани от Омир, които били привличани за съюзници във войните между гръцките градове-държави.

От монетния материал, който е открит тук със сигурност да се каже, че градът е съществувал в периода от ІІ – ІІІ до ХVІІ век, като е бил обитаван без прекъсване. Голямо е разнообразието на намерените артефакти,досега са открити: богат керамичен материал от съдове(открити са над 50 питоса),изобилие на стъкло и стъклени предмети(показват една заможност на населението),накитите,открити са мотики гребла, мечове, стрели, върхове на копия, боини брадвички и др.

Измежду останките на "Безименният град" е разкрита поредната раннохристиянска базилика от края на IV и началото на V век. Раннохристиянската църква се намира в най-високата част на новооткрития град-крепост в местността "Св. Никола", в северното подножие на Пирин планина.

Старинният храм е открит случайно през 2003 г. при възстановяване на параклиса в местността "Свети Никола". След това археолозите се намесват за първи път и откриват прилежащ към храма некропол, а по късно из под земята на околността "изниква" цял град, простиращ се (по първоначални проучвания) на площ от 25-30 дка, и станал известен с нарицателното име "Безименният град". Последвалите резултати от археологическото проучване са повече от изненадващи. Оказва се, че един над друг се натрупани културни пластове от 3000 - 2000 г. пр. Хр. та чак до късното средновековие (XVII в.). Най-старите пластове достигат до 3 м дълбочина и за учудване е, че следите от човешка дейност не свършват. Много от намерените материали са от далечната къснобронзова и ранножелязна епоха, което доказва наличието един улегнал живот на хората тук от преди 4 500 – 5000 години. Има предположения, че това са били предците на траките.

Не случайно това мястото е било избрано от древните хора, от тук най-добре се вижда цялата околност и всички подстъпи към Разложка котловина – "Момина клисура" от Беломорието, "Юндола" от Тракийската низина и "Предел" от долината на р. Струма.

Към настоящия момент са направени проучвания източно от възстановената базилика, на площ от едва 3 дка, но те са достатъчни да се разбери, че тук е бил разположен един доста голям град. Според първоначалните наблюдения, селището е обхващало площ от около 25-30 дка, защитена с отвесни скали, а където е необходимо и с крепостни стени. В най-високата част е съществувал вътршен град с площ от около 5-6 дка. От него е разкрита част от крепостната стена с дебелина  1,20 м, както и североизточната стражева кула с квадратен план, която е изградена от каменни блокове споени с хоросан.

Естественото разположение на селището, оградено от изток и север с непристъпни скали и крепостна стена от единствената по-достъпна южна страна, му отрежда функцията на защитно укрепление за многобройното население на долината в случай на опасност.

В очертанията на вътрешния град са разкрити множество помещения от сгради, изградени от каменни зидове с дебелина 0,65 м. Основите на зидовете следват релефа на местността и навсякъде достигат до материковата скала, като височината им на места е до 3,20 м. Във всяко едно от помещенията са открити питоси - огромните глинени съдове за съхранение на вино и зърно, както и други по-малки керамични съдове. Според археолога Баряков тези помещения са изпълнявали функцията на складове, имало ги е под всяка сграда и в тях храната се е съхранявала за дълго време. Изключително богат и разнообразен е монетният материал - над 200 образци от III век до XVII век. Сред разкритите артефакти попадат фибули, пръстени, накити, апликации и стъклени съдчета, които заслужават особено внимание. Те говорят за някогашното благополучие на града, защото през първите векове след Христа стъклото все още е било рядък и скъп материал.

Наличието на горял пласт с дебелина 0,45-0,65 м, подскзва, че в момент от съществуването си селището е претърпяло пожар, дали вследствие на вражеско нападение или случайно, това може би никога не ще се узнае.

Некрополът на селището е разположен източно и северно от базиликата. Сред множеството разкрити гробове археолозите се натъкват на няколко скелета с ръст от около 2 м. При положение, че през древността и средновековието средният ръст на хората е бил доста по-нисък от днешния, този факт е изумителен. Какви са били тези хора-гиганти?! Откривателят на "Безименният град"

Владимир Баряков има свое виждане по въпроса, според него тези земи са били обитавани от войнственото тракийско племе Даи. Тъй като гърците привличали и използвали тракийските племена за съюзници, когато воювали помежду си отделните градове-държави, именно едно от тези племена са споменатите от Омир в "Илиада" Даи. Там пише, че дошъл тракийския цар с много красиви бели коне и същият бил с огромен ръст...

Вероятно с траките е свързано и светилището, което се намира в източната част на местността, разположено е върху скален масив с отвесни скали от изток и юг. Добре се личат стъпалата изсечени в самата скала, водещи към върха ѝ, откъдето се разкрива невероятна гледка - цялата Разложка котловина се вижда като на длан. По пътя към светилището, в самостоятелна скала е изсечен неголям лик. Подобно изображение, но много по-голямо има на южната стена на скалния масив, върху който е разположено светилището. 

Намерните монетни и други находки, както и наличието на раннохристиянски храм, са достатъчно доказателство, че селището е съществувало и през късната античност, когато се е радвало на материално и духовно благоденствие.

За значението на града през средновековието говори една излючително ценна находка - два оловни моливдовула от IX-X в. и от втората половина на XI в. Те дават основание да се предположи, че през този период селището е било икономически център или пък е изпълнявало ролята на митница.

Най-голямата мистерия за древното селище си остава липсата на каквито и да е сведения за неговото наименование. То не се споменава нито в преданията и легендите, нито в изворите и историографията. Може би единствено намирането на някакви надписи ще хвърли повече светлина по въпроса.

Църквата от "Безименния град" спада към еднокорабните и едноапсидни раннохристиянски църкви. Правоъгълното тяло на наоса е разположено по надлъжната ос изток-запад. Оригиналният градеж на сградата е от ломени камъни споени с хоросан. При възстановяването на храма това не е спазено, при надграждането вместо ломени камъни са използвани кръгли-речни. Добре личи, че северната и южната стена са били продължени на запад, вероятно храмът е разширяван през средновековието.Въз основа на архитектурните особености на църквата, тя е датирана към края на IV началото на V век.

В процеса на разкопките, източно от вътрешния град, е открита втора раннохристиянска църква. Частично разкрита, тя е в деструктивен вид. Проучена е само източната ѝ част. От полукръглата апсида е запазен южният сегмент, който достига до скалата. Добре се вижда и югоизточният ъгъл на сградата. От дотук разкритото се разбира, че градежът на тази църква е същият, както на по-горната, ломен камък споен с хоросан. Голяма част от сградата се е свлекла по ската на запад.

Днес върху стария храм е издигнат параклисът "Св. Никола". Поддържа се от населението на Банско и Дибринище