Вашата ваканция в Банско - информация за хотели, механи, заведения, ски училища и гардероби.

Езера в Пирин

Бъндеришки езера

 

ezera-v-pirin-bunderБъндеришки езера се нарича голяма езерна група в централен северен Пирин, разположена в Бъндеришкия циркус и даваща началото на река Бъндерица. Имат ледников произход и са разположени върху гранитна основа. Обща площ - 126,7 дка. Температурата на водата през юли е 10-12° С. Тя е слабо минерализирана с натриеви и хлорни йони. Езерата са общо 16, като от тях само пет имат свои имена. Край тях минават пътеките от хижа Вихрен към хижа Демяница, към заслон Тевно езеро и към хижа Синаница.

 

 

Жабешкото езеро

 

ezera-v-pirin-jabeskoЖабешкото езеро е най-високото в групата, разположено под южния склон на връх Малка Тодорка на височина 2322 м. Площта му е само 5,6 декара, а дълбочината - до 2 м. То е продълговато - 138 на 63 м. Тъй като няма явен отток, водата е топла и в нея се въдят много попови лъжички, от които носи името си. От неговите брегове се разкрива една от най-популярните панорами в планината към Муратов връх. При езерото се разделят пътеките отиващи от хижа Вихрен за хижа Демяница (която продължава на изток) и за Тевното езеро (която продължава на юг).

 

 

 

 

Дългото езеро

ezera-v-pirin-dulgotoДългото езеро е разположено най-навътре в долината на височина 2310 м над морското равнище. Нарича се още Горното Бъндеришко езеро.Разположено е на около километър северно от връх Бъндеришки чукар. Дълго е 459 м, а широко - 150 м, така че площта му е около 45,5 декара. Максималната му дълбочина е 10 м. Водният му обем е 177 000 куб. м.

 

 

 

 

Рибното Бъндеришко езеро

ezera-v-pirin-ribno-bunВторото голямо езеро е Рибното Бъндеришко езеро, разположено малко по-надолу на височина 2190 м. В него има много риба, откъдето носи името си, но е известно още и като Голямо или Долно Бъндеришко езеро. То е най-голямо в тази долина с площта си от 65 декара (384 х 230 м). Дълбоко е до 12,2 м. Пътеката от хижа Вихрен не минава покрай него, поради което ако туристите искат да го посетят, трябва да се отклонят на около 500 м преди езерото. Южно от него реката се спуска по много стръмна стена, която го отделя от котловината на Дългото езеро, а на западния бряг (отсрещния от гледна точка на пътеката) има оформен малък обрасъл с клек полуостров. До полуострова се намира малко езерце с незначителна площ и дълбочина, свързано с Бъндеришкото езеро с малък поток.

 

Муратовото езеро

Муратовото езеро (наричано още Хвойнато или Овинато езеро) е разположено под Муратов връх на много добре изразена тераса. Над него в южна посока има още три мънички езера. Разположено е на височина 2230 м и има площ 12,3 декара. Дълбоко е само 3,2 м, което прави воден обем от 22 700 куб. м. В езерото се влива немалък поток, който се спуска по улея между Муратов и Хройнати връх и образува красив естуар, както и два интересни полуострова. Срещу него могъщо се извисява снагата на връх Тодорка.

Окото (Равнашкото езеро)

ezera-v-pirin-okotoОкото (Равнашкото езеро) е малко езеро, намиращо се на скален праг над хижа Вихрен - най-ниското езеро от групата (2026 м надморска височина). Кръглата му форма и блестящата повърхност дават основание да бъда наречено така. То е толкова малко, че не се забелязва от пътеката, която минава само на сто метра от него. Размерите му са 65 на 57 м, тоест е почти кръгло. Площта му е 2,6 декара. За тези размери е много дълбоко - 5,4 м. Водният му обем е 6600 куб. м. Постепенно се затлачва от наносни материали, свличани в него от лавините.

 

 

 

Валявишки езера

 

Валявишките езера са езерна група от над десет езера, която се намира в северната част на планина Пирин. Езерата са разположени терасовидно на територията на Валявишкия циркус. Езерата са разположени върху гранитна геоложка основа и имат ледников произход. Валявишките езера са разположени между 2300 и 2475 м надморска височина. Бреговете на езарата са скалисти и стръмни. Поради високото разположение на езерната група, в близост до езерата и по бреговете им расте голямо количество клек.

Във водите на Валявишките езера се среща пъстърва, а преди години са правени опити за зарибяването им със сивен. Езерата се подхранват взаимно, като по-високите се оттичат в по-нискоразположените езера. Това е възможно поради стъпаловидното им подреждане по склона на планината. Езерната група дава началото на река Валявица, която е основен приток на река Демяница.

Попово езеро / Папаз гьол

 

ezera-v-pirin-popovo-izgledНай-голямо по площ от езерата е Голямото езеро, което е разположено на 2379 м надморска височина. На дълбочина езерото достига до 18 метра. Голямото езеро е широко около 336 метра и дълго около 480 метра, площта му е 85,1 декара. Езерото се намира в непосредствена близост до връх Валявишки чукар. Валявишките езера са основен туристически обект в местността. Най-близкоразположената до езерата хижа е хижа Демяница, която се намира на около 2 часа от Валявишките езера. Голямото Валявишко езеро (1 на схемата), гледано от Жълтата пътека при Тевно езеро. В далечината над малкия остров се вижда едно от малките езера от група 3

 

Василашките езера се намират в Пирин във Василашкия циркус, разположен между върховете Тодорка, Василашки чукар и един от Типицките върхове. Циркусът е отворен на изток към долината на река Демяница и водите на цялата езерна група се оттичат в нея през къс и буен поток. Василашкият циркус е терасовиден - състои се от няколко по-малки циркуса, разположени ветрилообразно над един по-голям, основен. В него се намират двете същински Василашки езера - Долното и Горното. Южно от основния циркус в две по-високо разположени циркусни задълбавания се намират Тевното Василашко езеро и група по-малки езера. На северозапад малък, ясно оформен вторичен циркус е приютил двете Тодорини езера, най-високите в групата. Бреговете са стръмни и каменисти, през лятото водата е с температура 9-12 градуса. Без Тевното езерата са зарибени със сивен, а пъстървата ги населява естествено. Василашките езера са 10 на брой плюс двете Тодорини, с обща площ около 180 декара. Името им идва от легендата за Васил (Василаки), любимият на Тодорка, който се хвърлил в Рибното Василашко езеро от мъка по нея. По-важни от Василашките езера са:

Тевното Василашко езеро

Тевното Василашко езеро (наричано още Синьото езеро) е едно от най-големите и дълбоките в Пирин и на първо място по тези показатели, както и по височина, от всички Василашки езера (само Тодорините са по-високо). Намира се на на 2362 м над морското равнище, площта му е 63,9 декара (размери 388 х 215 м), което го поставя на шесто място в Пирин, а е дълбоко 29 м, само половин метър по-малко от Поповото езеро. По обем (510,000 куб. м) също заема едно от челните места - трето място след Поповото и Голямото Валявишко езеро. То е изключително красиво езеро, с дълбоко син цвят, а по средата му се е образувало малко островче, което до известна степен го разделя на две части. То се оттича чрез подземна река в Горното Василашко езеро, поради което до него не може да достигне риба и то е лишено от нея.

Рибното Василашко езеро

Рибното Василашко езеро  (или Долното Василашко езеро) е второ по големина (35,9 декара), разположено малко под Горното, на височина 2126 м. Дълго е 325 и широко 177 м, дълбоко - до 2,5 м. Поради това обемът му е едва 41,000 куб. м. В южната му част се вдава малко живописно полуостровче. Езерото събира водите на целия циркус. Отначало се изтича подземно, тъй като водите минават под моренен вал до източния му бряг, но на 250 м излизат на повърхността и се спускат по скалите като буйна река (Василашка река). Езерото изобилства с пъстърва, откъдето идва и името му.

Горното Василашко езеро

Горното Василашко езеро се намира на височина 2154 м под връх Типиц. То е с форма на бумеранг и с размери 212 на 235 м, което прави площ от 23,2 декара. Не е много дълбоко, само 3,1 м.По площ е трето в групата - 23,2 декара, водният му обем е почти 29,000 куб. м. В него се вливат водите на Тодорините езера и на Тевното Василашко. Водите на Горното езеро се оттичат в Долното през стръмен моренен вал.

Дъговидното Василашко езеро

ezera-v-pirin-VasilashkoДъговидното Василашко езеро се намира в отделен малък циркус под връх Типиц на височина 2215 м. То е второто по дълбочина в групата и на девето място в Пирин със своите 10,4 м. Не е голямо - само 10,9 декара (или 167 на 106 м). Има вид на неправилен петоъгълник, една от чиито страни (източната) е огъната подобно на дъга, откъдето идва името му. Оттича се подземно в Рибното езеро.

 

 

 

 

Горното Тодорино езеро

Горното Тодорино езеро е по-голямо от двете Тодорини езера. Разположено е във висок вторичен циркус под стръмните североизточни склонове на върховете Малка и Средна Тодорка. То е едно от най-високите в Пирин със своите 2536 м (пето място). Поради това обстоятелство то е обградено изцяло от морени и никакви храсти. Голямо е 13,2 декара, дълбоко - 7,7 м, а обемът му е 44,600 куб. м. Почти кръгло е с размери 124 х 151 м. От него изтича буен поток, който се събира с този от Долното Тодорино езеро и се вливат в Горното Василашко езеро през местността Овча поляна. Езерата са известни и като Тодорини очи заради легендата за момата Тодорка, която плакала от едноименния връх за своя любим Васил и сълзите ѝ образували тези езера.

Долното Тодорино езеро

 

Долното Тодорино езеро е на височина 2510 м и по този показател също влиза между десетте най-високи в Пирин. Разположено е северно от Горното Тодорино езеро при южния склон на връх Голяма Тодорка. Площта му е 6,7 декара, дълбочината - 3,7 м, а обемът - 12,000 куб. м. То също е почти кръгло: 110 на 82 м.

Влахини езера

ezera-v-pirin-vlahini-1Влахините (Влахинските) езера са група от пет езера в Пирин, разположени между връх Вихрен и рида Гредаро. Те дават началото на едноименната Влахинска река. Наричани са още Влахински езера. Името им идва от село Влахи, в чието землище са разположени езерата. Селото се намира значително по-ниско по течението на реката. Езерата са встрани от туристическите пътеки и рядко биват посещавани, но се виждат добре от околните върхове и от седловината Кабата. Те са пет, като едното от тях (второто по височина) определено доминира. То дава около 80% от общата площ на езерата, която надхвърля 85 декара и е отделено от останалите. Езерата не са напълно изследвани, поради което липсват някои точни данни.

 

 

 

Голямото Влахино езеро

ezera-v-pirin-vlahini-2Първото (второто по височина) е Голямото Влахино езеро, разположено на височина 2302 м. То е с елипсовидна форма и размери 400 х 245 м, площ 63,4 декара и максимална дълбочина 13,4 м. Водният му обем е 421 000 куб. м. То е едно от десетте най-големи и най-дълбоки езера в Пирин. Под него на 2300 м н. в. е най-малкото езеро, разположено на добре изразена тераса. Размерите му са 68 х 50 м, което прави около 3 декара площ, но то е доста дърбоко (8,4 м.), поради което водният му обем е значителен - почти 10 000 куб. м. Третото езеро се намира на 300 м северозападно от Голямото влахино езеро и на по-малко от 10 м от малкото, но на неговата височина. То е подчертано продълговато (145 х 100 м), но много плитко - до 80 см. Затова и обемът му е много малък - 4400 куб. м. най-долното езеро (2291 м) има силно издължена форма (245 х 56 м) и площ до 10 декара. Обемът му е едва 9000 куб. м. петото езеро е най-високото в групата. Разположено е всред клека на 2340 м н.в. северозападно от третото езеро - по източните склонове на ридът Гредаро. То е най-малко по площ - едва 1.2 декара. В езерата има пъстърва. Те се отичат чрез Влахината река, ляв приток на река Струма.

 

Кременски езера

ezera-v-pirin-kremenskiКременски езера е езерна група в Пирин, съставена от девет езера (седем постоянни и две пресъхващи), разположени в тесен, но много добре изразен циркус, носещ същото име. Заобиколени са от върховете Сиврия и Джано и от Кременския рид, завършващ с Кременския връх. Оттичат се чрез малък поток в река Ретиже. Като езерна група те са най-големи в цял Пирин със своята сумарна площ от 196 декара и общ воден обем 1 560 000 кубични метра. По големина две от тях заемат второ и четвърто място, а по дълбочина - трето и пето място. Най-горното езеро е сравнително малко с кръгла форма - 120 х 110 м и площ 10 декара. Разположено е на височина 2359 м. Известно е с името Леденето езеро или Ледения гьол. Следват двете най-големи: Горното Кременско езеро е разположено на височина 2352 м. Размерите му са 335 х 270 м, което прави площ от 66,1 декара. Дълбоко е 13,6 м и има значителен воден обем от 478 000 куб. м.

Долното Кременско езеро, разположено на 2304 м надморска височина, е най-голямото от тази езерна група и второ по големина в Пирин след Поповото . Площта му е 98 декара. Със своите 27 м то е на трето място по дълбочина след Поповото и Тевното Василашко езеро. Формата му е продълговата - 500 х 275 м. Водният му обем е 1 000 000 куб. м.

ezera-v-pirin-kremenskoПод Долното езеро се намират още няколко малки езера, които не са изследвани, но са по-големи от най-горното. Езерата носят името си по село Кремен, в чието землище се намират.

Туристически маршрути

Основните туристически маршрути в района минават покрай Кременския циркус и езерата в него, поради което те не са много добре познати на туристите.
До езерата се стига най-лесно от долината на река Ретиже и от връх Джано. От Ретиже се тръгва при слива на Кременския поток с реката, на около 2100 м нм.в. Оттам нагоре водят две пътеки. Едната, по-пряката, върви стръмно покрай десния бряг на Кременския поток и излиза на платистата заравненост при двете най-долни Кременски езера, на 2200 м нм.в. Другата - по-дълга и полегата - тръгва отново от слива на Кременския поток с река Ретиже, но поема първоначално на изток, а после западно по десния долинен склон на реката. Пътеката отново достига платистата заравненост при двете долни езера и там се съединява с първата.

През платото пътеката лъкатуши през гъстите клекове между двете езера и излиза при мощния моренен вал под Долното Кременско езеро. Оттам покрай оттока на Долното езеро следва стръмно качване по морените до самото Долно езеро (2300 м нм.в). Същата пътека продължава покрай западните брегове на трите най-високи езера, навлизайки дълбоко в южната част на Кременския циркус. Под Джано, пътеката преминава в стръмни серпентини по морените и излиза западно на билото на рида Джангалица, непосредствено до Джано на около 2650 м нм.в.

 

Попови езера
 
ezera-v-pirin-popovo-shemaПопови езера е една от най-големите езерни групи в Пирин, разположена в големия Поповоезерен циркус. Според по-широкото схващане тя включва 16 езера, свързани помежду си в речна система, даваща началото на река Ретиже. Това включва Поповото езеро (най-голямото и най-дълбокото в Пирин), Банските, Рибните попови, Полежанските (включително Горното полежанско, най-високото в Пирин) и Самодивските езера. Според по-тясното схващане обаче Попови езера се наричат само първите три групи, които са разположени в непосредствена близост една до друга.

Средната им надморска височина е около 2200 метра, а дължината на заеманата от тях територия е километър и половина. Водата е сравнително топла с температура между 11 и 14 градуса и леко минерализирана. Около езерата се издигат някои от най-забележителните върхове в Пирин — Полежан, Джангал, Сиврия, Кралев двор.

Банските езера са две, както и няколко пресъхващи. Разположени са до самия склон на връх Дженгал в тревиста околност. По-високото, което се намира на височина 2208 метра, е по-голямо. Размерите му са 125 на 120 метра, а площта — 9,5 декара. Дълбочината му е незначителна. То има форма на листо и в него се спуска стръмен поток от Долното полежанско езеро, който представлява началото на река Ретиже. Второто езеро е малко и елипсовидно — с площ малко над декар и размери 50х25 метра. Намира се само на метър под горното. Водата и в двете езера е топла и са приятни за къпане, поради което са наречени бански.

ezera-v-pirin-ribnoЕзерата, които се намират по горното течение на река Ретиже и които понякога са наричани Рибни, не са изследвани подробно. Те са 6, разположени терасовидно едно под друго. Най-горното е най-голямо с размери около 125 на 80 метра и площ около 6 декара. Има дъговидна форма с изпъкнала част на дъгата към Поповото езеро. За него е характерно, че половината от повърхността му е заета от плаващи по нея цветя и тревисти растения. Захранва се от стръмен поток, осеян с малки водопади, идващ право от Поповото езеро и от река Ретиже. Височината му е малко под 2200 метра. На 10 метра по-ниско и на около 30 метра разстояние в североизточна посока е Долното рибно езеро. Реката се спуска в него с красив водопад. Това малко езеро е обградено от клек. Площта му не е много над декар, а дълбочината му е около 2 метра. От него реката отново се спуска с водопад, след което се съединява с малък поток, наречен Полежанска вода и се успокоява. Останалите четири езера са плитки, малки (само едно е голямо над 2 декара), разположени без изключение по течението на реката на височина от 2100 до 2150 метра.

 

Попово езеро

 

ezera-v-pirin-popovo-djanoПоповото езеро е най-голямото от единадесетте Попови езера. Езерото и местността около него е едно от най-популярните места за развитие на летен туризъм в Пирин. Езерото е разположено на дъното на най-големия циркус в планината - Поповоезерния, който впечатлява със своите размери (6 км дължина и 3 км ширина). Езерото е оградено от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Джангал.

Поповото езеро е най-голямото по-площ и най-дълбокото езеро в Пирин, а е на първо място и по водния си обем. Езерото е с площ от близо 123,6 декара, което го поставя на четвърто място по големина в България (след Смрадливото, Горното Рибно и Близнака в Рила), дълбоко е 29,5 м, с което се нарежда на второ място в България след Окото в Рила (37 м), а дължината и широчината му са съответно 480 и 336 м. Водният му обем се изчислява на 1 270 000 куб. м. То е разположено на височина 2234 м. Езерото събира вода от валежите, както и от два малки потока, които се виват в южната му част. Най-голямо количество вода в Повото езеро има през късната пролет. Това се дължи на снежната покривка, която се задържа дотогава по склоновете на обграждащите езерото върхове.

Водата, която изтича от езерото във вид на малък стръмен поток, се влива в шестте Рибни Попови езера, които се намират надолу по склона на планината. По този начин Поповите езера дават началото на река Ретиже, която е един от основните притоци на река Места. Местността около езерото е покрита предимно с поляни, както и с клекови формации, чиято възраст на места надминава 100 години.

До 1942 г. езерото носи името Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на турски език. С името на езерото са свързани поне две легенди. Според по-популярната то се нарича така, защото в него се хвърлил един поп от мъка по озлочестената му от турците дъщеря. Когато попът потънал, килимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото, носещо същото име. Според другата легенда след покръстването на българите през 9 век един поп се качил в Пирин, за да изгони царстващия там славянски езически бог Перун. Намерил го, но Перун така се разлютил от неговата дързост, че го хвърлил в езерото да се удави. И отново килимявката изплувала на повърхността и се превърнала в островче.

 

Превалски езера

ezera-v-pirin-prevalski-preПревалски езера са група от четири езера в Пирин планина. Те са разположени в Превалския циркус между върховете Валявишки чукар и Превалски чукар и седловините Мозговишка порта и Превала (Чаирска превала), в долината на река Демяница.

Най-горното езеро е най-малко - 1,1 декара. То се оттича в следващото под земята. Второто по височина (2312 м) е разположено на север от първото и е най-голямо - има площ от над 21 декара с размери 265 х 105 м и дълбочина 5,2 м. Това езеро е единственото голямо от групата с площ и воден обем надвишаваща тази на останалите три взети заедно. Третото езеро е разположено доста встрани, на северозапад от второто и е с около два метра по-ниско. То е значително по-малко (150 х 63 м), дълбоко само 1,7 м и водният му обем 13-14 пъти по-малък от този на предишното. В миналото край северния му бряг се е организирал летен палатъчен лагер. Второто и третото езеро се оттичат в четвъртото езеро, съвсем плитко и малко, което дава началото на Превалския поток - ляв приток на река Валявица.

 

През Превалските езера и Мозговишка порта минава маркираната в синьо пътека от Банско и хижа Демяница за хижа Беговица. При Мозговишката порта маркираната в синьо пътека се пресича с билната червена маркировка от х. Вихрен за заслон Тевно езеро. От Превала над езерата започва маркирана в зелено пътека, която през Чаирските езера стига до местността Башлийца. Наблизо минава маркираната в кафяво пътека за заслон Спано поле.

Самодивски езера

ezera-v-pirin-samodivskiСамодивски езера се нарича малка езерна група в Пирин, част от по-голямата група на Поповите езера. Разположени са в малък циркус югозападно от Поповото езеро между върховете Джангал, Момин двор и Кралев двор на съвсем близко разстояние едно от друго. Сравнително високи са - съответно на 2378, 2375 и 2372 м. Най-горното е с форма, която прилича на лодка (на снимката - обърната наопаки) с размери 75 на 85 м и площ от 3,20 декара; второто наподобява бъбрек и е по-дълго - 100 на 35 м или площ от 2,20 декара; най-ниското е и най-малко с размери 50 на 25 м и само един декар площ. С право Самодивските езера са смятани за едни от най-красивите в Пирин, тъй като са сгушени между скали, малка рекичка се вие между тях и дори образува водопадче между двете горни езера. Наричани са още Кралевдворски езера. Името им идва от поверието, че нощем край тях идват планинските самодиви. Според легендата пък там e живяла дъщерята на бог Перун. Името им е изкуствено пренесено върху близкия връх Дженгал през 80-те години и днес не се използва. Покрай тях минава пътеката от хижа Безбог за Тевн

 

 

Каменишки езера

ezera-v-pirin-kamenishkiКаменишки езера - група езера в Пирин в долината на река Бистрица. Наричат се така по името на връх Малка Каменица. Друго популярно название, останало от миналото, е Белеметски езера по името на циркуса Белемето, в който се намират. Относително по-рядко езерата се наричат и Мозговишки, тъй като от тях води началото си река Мозговица.

Около тях са разположени няколко известни върха - Каменица, Малка Каменица, Кралев двор, Момин двор, Валявишки чукар. На брой са около 20, но само 8 са постоянни, а останалите са малки и плитки и през лятото пресъхват.

Най-голямо и високо разположено е Тевното езеро, което се намира най-северно от групата в непосредствена близост до Момин двор и Валявишкия чукар. Има издължена, крива форма, която слабо прилича на бъбрек. Със своята площ от 60 декара (450 х 175 м) то е най-голямото езеро над 2500 м. в България. Точната му височина е 2512 м - това го поставя на шесто място по височина и същевременно е на осмо място по големина в Пирин (площта му е два пъти по-голяма от тази на петте по-високи езера взети заедно). Дълбоко е близо 4 м. Воден обем: 116 000 куб. м. Край потока, който изтича към останалите езера на юг, се намира заслон Тевно езеро.

 Не всички от останалите езера са изследвани. Само три от тях са по-значителни. Триъгълното езеро се намира точно под Тевното на височина 2453 м. То е с площ само 7 декара (130 х 107 м). Под него се намира цяла групичка малки езера, най-голямото от които е с площ 1,8 декара. Още под тях, на 2375 м н. в., събирайки водите на останалите езера, се намира продълговато езеро с размери 270 х 80 м и площ около 10 декара (не е измервана точно). Дълбоко е 2,3 м и има воден обем 11 500 куб. м. Значително по-надолу по река Мозговица е второто по големина езеро от групата, за което обаче няма точни данни. Намира се малко под 2200 м височина и има площ около или над 20 декара.

 

Синанишко езеро

 

ezera-v-pirin-sinanishkoСинанишкото езеро е езеро в Пирин, което се намира под връх Синаница в малкия Синанишки циркус на височина 2181 м над морското равнище. Със своите 11,5 метра дълбочина то е сред 10-те най-дълбоки езера в Пирин. Има продълговата форма (175 на 80 м) и площ от 10,1 декара. Оттича се подземно, но водите му излизат на повърхността след 120 м и дават началото на Синанишката река, която е ляв приток на река Влахина.

back to top