Зимни маршрути

 х. Яворов - з. Кончето

Продължителност - 6 ч.
Трудност - 3
Лавинна опасност - висока

Маршрут със зимна маркировка в началото; алпийски траверс

От хижата тръгваме нагоре през гората по пътеката за Кончето. Пътеката отначало се катери с не много голям наклон, като можем да избегнем два завоя по по-пряка пътечка, отделяща се надясно. Дори в гората десният склон, който подсичаме (на Окаденския рид) е пресечен от няколко улея, по които падат лавини! Наклонът отново намалява и минаваме (1 ч.) покрай заслона Бункера, който не е обзаведен. Гората свършва и постепенно се заменя с клек. Оттук до Суходолския превал зимният вариант се движи, общо взето, по-високо от лятната пътека, която се вие долу. Има доста напълно липсващи колове и други, само изкривени от лавините, падащи от Окаденския рид. Следим виждащите се тук-там колове и подсичайки склона на Окаденския рид, с умерен наклон се качваме, отвреме-навреме пресичайки клекови гнезда. Преди Суходолското езеро (2 ч.) пътят ни минава през малка площадка, замаскирана с клек; колът на нея се вижда, чак след като се подмине - т. е. отгоре!
За кратко слизаме почти в дъното на долината, където преминаваме няколко прагчета и чупки на терена. Излизаме (3 ч.) в горния край на циркуса до малко вътрешно връхче с клек по него. Оттук коловете отново завиват надясно и започват да се качват по Окаденския рид, като постепенно излизат на билото му.

След последно кратко качване по ръба на Окаденския рид вече сме на главното било - на Суходолския превал. Оттук ръждясалите колове завиват надясно (на запад) и стигат до вр. Бутин (2688 м.), който лесно може да бъде качен по заобления си склон.
Обаче ние завиваме наляво (на изток) от Суходолския превал и след като преминем малко междинно връхче, излизаме пред вр. Разложки Суходол (3 ч. 40 мин.).
Тук започва траверсът на карстовото било и котките не трябва да слизат от краката ни! До з. Кончето трябва да се движим само отгоре по билото; всеки опит за подсичане от юг е опасен за подхлъзване; още повече, че при по-топло време размекналият се от южна страна сняг не се задържа стабилно върху гладките наклонени скали!

Завиваме леко вляво и веднага започваме стръмно да се качваме по ръба, водещ към вр. Разложки Суходол (2640 м.). Точно където започва стръмното качване в билото има дълбоко врязана откъм север цепка, която  се покрива от козирка и не се вижда! Горе ръбът става почти хоризонтален, и, макар, че на север има козирка, ходенето не е трудно.
Преминаваме няколко слабо изразени скали, от които вятърът отвява снега, и леко се качваме на следващия връх - Каменитица (2726 м.) (4 ч.).  Оттам кратко слизане ни извежда на заобления Каменитишки превал.

Oт Каменитишкия превал е възможно аварийно слизане на север. В такъв случай е добре да се стремим да се движим по левия склон, където е и лятната пътека. По-надолу можем по трасето й, ако е достъпно, да преминем в другата долина, където е х. Яворов.
Веднага след него започва най-трудният участък по този маршрут - траверсирането на вр. Баюви дупки (2820 м.).

От превала с голям наклон започваме да се качваме по склона му; има стърчащи камъни, които ни дават сигурност, но, въпреки това, опасността от подхлъзване трябва да се отчита. Горе излизаме на тесен ръб с огромна козирка, надвесена на север; а и южният склон тук е много стръмен. Преодоляваме кратко (но все така тясно) понижение и се качваме на другата връхна скала (5 ч. 20 мин.). От нея з. Кончето се вижда; до там през цялото време на север има голяма козирка и особено трябва да се внимава поради факта, че ръбът е все така тесен и с малки чупки, които ни пречат да разберем дали сме стъпили, където трябва. Ориентират ни поставени тук-там и стърчащи над снега каменни пирамидки. Последно малко слизане и ръбът ни отвежда до самия заслон.

х. Вихрен - вр. Вихрен - з. Кончето

Продължителност - 6 ч. 30 мин.
Трудност - 4
Лавинна опасност - висока

Маршрут без зимна маркировка; алпийски траверс

Повторното злоумишлено разрушаване на въжения парапет по карстовия ръб Кончето през есента на 2001 г. усложнява и прави по-опасно минаването по него! Сега въжето е частично възстановено. От хижата тръгваме право нагоре (на запад), по много стръмния склон на Хвойнати връх. Отначало се качваме между клекове, като склонът е прорязан от слабо вдълбани улеи, които можем да използваме (да се внимава при нестабилен сняг!). Ако сме се движили право нагоре, скоро излизаме на малко склоново стъпало; там завиваме леко вдясно и заобикаляме малка скала, след която отново стръмно, но кратко се качваме на друго, по-високо стъпало. Ново качване ни извежда в равното дъно на висящия циркус Кабата (при много стабилен сняг качването до Кабата се допуска да стане и по лавинния улей, пресичащ пътя за х. Вихрен на 100-ина метра под хижата).

Оттук - от Кабата - имаме два варианта:
а) при добре стегнат сняг - продължаваме в запад-северозападна посока и след като пресечем дъното на Кабата, започваме да се качваме по стръмния му лавиноопасен склон. Горе наклонът внезапно намалява и ние сме на Вихренския преслап, в подножието на самия вр. Вихрен;
б) завиваме наляво (на юг) и започваме да се катерим по ръба, заграждащ от югоизток Кабата и водещ до Хвойнати връх. Ръбът с умерен наклон се качва, завивайки постепенно на запад. Последните няколко метра са стръмни и има козирка към Кабата. Скоро (2 ч.) минаваме почти до самия Хвойнати връх (2635 м.), завивайки постепенно на север. След малко плоско връхче се сливаме с вариант а). Оттук нататък в южна посока склонът ни извежда право на самия вр. Вихрен (2914 м.) (3 ч. 30 мин.) - първенец на Пирин. Върхът представлява около 50-ина метров почти хоризонтален ръб, ориентиран от северозапад на югоизток (от югоизточния край долу се вижда х. Вихрен, с почти 1 км по-ниско от нас). На самата връхна точка има железен стълб и бетонен триангулачен знак, които снегът не затрупва напълно. На североизток под върха е разположен двустъпален циркус; горната му чаша се нарича Голям казан, а долната  - Малък Казан. От върха в посока към Казаните се образува козирка. Горе, от изток, по Джамджиевия ръб, излиза алпийският траверс от х. Бъндерица, описан в маршрут 5.1.
    От железния стълб на върха тръгваме на северозапад. Полегатият отначало ръб бързо увеличава наклона си, но, поради северното си изложение, снегът на него рядко се заледява. Страничните склонове не са прекалено стръмни (особено левият - към Влахиния циркус) и падане при незаледен сняг не е опасно (изпробвано по неволя от автора навремето). В долния край на ръба изведнъж наклонът се увеличава силно и трябва да слезем по стръмeн участък, висок 10-ина метра; той може и частично да бъде заобиколен.
    След стръмния участък ръбът се разлива в широка седловина - Премката, по която надясно (на изток) по отначало полегатия склон тръгва пътеката за х. Бъндерица през Казаните (маршрут 2.2.), от която може да се премине и на Джамджиевия ръб (маршрут 5.1.). Пътеката за х. Бъндерица през Казаните е много подходяща за аварийно слизане.
    Преминаваме Премката и започваме да се катерим по южния склон на Кутелите; поради изложението си по него често снегът не е много дебел, дори стърчат камъни. Наклонът е горе-долу колкото на южния склон на Вихрен. Постепенно (4 ч. 40 мин.) излизаме на средното от трите връхчета, наричани Кутелите (най-високият - Кутело 1 (2908 м.) е вдясно от нас и до него съвсем лесно можем да се отбием за 10-ина минути). Завиваме наляво (на северозапад) и по широкия ръб, следейки го по стърчащите тук-там пирамидки през снега, стигаме до най-левия от Кутелите - Кутело 2 (2907 м.).

   Оттук наклонът надолу изведнъж рязко се усилва - вече сме преди карстовия ръб Кончето. Отначало скалата е относително широка, а след това има няколко по-стръмни камъка, често едва затрупани със сняг. Веднага след тях, на най-острата част на Кончето, започваше (със знак „Стеснение на пътя от двете страни“) стоманеното въже , укрепено по билото му. След разрушаването му през есента на 2001 г. то отново не съществува! Отдолу (отляво) преди е имало подсичащо Кутело въже, което също вече не съществува.
    На самия ръб Кончето се образува огромна няколкометрова козирка, надвесена на север; коловете на въжето, които са на върха на самата скала, може поради това да ни се струват някъде надолу по склона! Има няколко скали, които са по-насечени, но наличието на въжето даваше сигурност и преминаването на Кончето зимно време не беше много по-трудно, отколкото през лятото.
    След като минем най-ниската 400-метрова част на ръба, започваме отново да се качваме от другата му страна - към вр. Бански Суходол (2884 м.). Тук въжето беше прокарано неправилно - вместо да следи ръба нагоре, то внезапно започваше да подсича стръмния му склон и изведнъж свършваше! Ние сме по ръба, който продължава чак до самия връх с няколко опасни за падане места - скалички, на които трябва да се прескочи от една на друга.
    На вр. Бански Суходол (5 ч. 50 мин.) има каменна пирамида и дълбоко вдълбаване, което може да личи и при повече сняг. След него следва малко понижение и ние преминаваме през малко връхче, от което надясно (на север) се отделя острият като бръснач Котешки рид. А ние слизаме по станалия доста полегат отляво - от юг - склон (дори може да подсечем малко плоско връхче преди заслона) и пристигаме в самия з. Кончето.

з. Кончето - Казаните - х. Бъндерица

Продължителност - 5 ч. 30 мин.
Трудност - 4
Лавинна опасност - изключително висока
Маршрут без зимна маркировка; алпийски траверс

Повторното злоумишлено разрушаване на въжения парапет по карстовия ръб Кончето през есента на 2001 г. усложнява и прави по-опасно минаването по него! Сега въжето е частично възстановено.

   От Премката завиваме на изток и постепенно започваме да слизаме в циркуса Големия Казан. Отначало наклонът е слаб, а след това околните склонове изведнъж се доближават и образуват малко стръмно дере. За кратко вървим по левия му (северен) бряг, а после завиваме надясно и слизаме долу покрай стръмна скала.
    Долу склоновете отново се разтварят - ние сме на дъното на циркуса Големия Казан. На върха на малко хълмче почти в центъра му е разположен з. Казана. Той е доста разбит и пропуска вода, поради което подът му се заледява и вратата не може да се отвори през зимата.
    Оттук най-правилно е не да слизаме направо в Малкия казан (склонът е много стръмен), а да се доближим до склона на Вихрен и подсичайки го почти хоризонтално, да стигнем до началото на въжето, което се качва на Джамджиевия ръб. Сега то липсва! От началото на въжето завиваме на север и по лавиноопасен, но не толкова стръмен улей слизаме в равното, кръгло дъно на циркуса Малкия Казан (до него при подходящи условия може да се слезе и направо от югоизточния край на Кутело,но в последния си участък стръмнината е доста голяма).

Пресичаме цялата циркусна чаша в посока североизток, към изхода на циркуса. Трасето на лятната пътека е оттук все надолу, като достига до пътеката между Академика и х. Бъндерица.
Ако загубим пътеката, от изхода на Малкия казан слизаме право надолу през гората, докато стигнем до пътеката от Академика за х. Бъндерица.
    От изхода на Малкия казан има и друг вариант: завиваме на изток, дори югоизток и започваме с умерен наклон по диагонал да слизаме между клека по няколко стъпалца. Скоро се озоваваме в началото на гората, при горния край на лавинен улей, който се спуска чак до самата х. Бъндерица.

И в двата случая при излизането от Малкия казан склонът преди влизането в гората е много стръмен и изключително лавиноопасен, като не може да бъде заобиколен и избягнат.
    Ако снегът не ни се струва достатъчно стабилен, започваме стръмно да слизаме отляво на улея през гората, докато излезем на самата хижа. А ако обстановката не е лавиноопасна, можем да продължим и направо по улея. Наклонът е доста голям, към средата има скално прагче, което, обаче, е обраснало с клекчета, за които можем да се хванем; в долния край на улея обикновено има натрупване от лавинен сняг. Продължаваме по него в същата посока и след малко сме пред х. Бъндерица.

Х. Синаница е разположена на 2200 м. н. в. под вр. Синаница, на циркусния праг на едноименното езеро. През зимата хижар няма. Дървата са складирани в стаичка непосредствено до входа на хижата. Вода и ток няма. Вода, евентуално, може да се търси чрез разкопаване на леда на езерото, но по-добре е да си носим.
 

 х. Вихрен - х. Синаница

Продължителност - 5 ч. 30 мин.
Трудност - 2
Лавинна опасност - да
Маршрут без зимна маркировка
   

От х. Вихрен тръгваме на юг и още в първите метри се качваме стръмно до Пукнатия камък. Оттам продължаваме по почти равно място в подножието на

Хвойнати връх, от което след малко вляво (на изток), пресичайки реката, се отделя пътят за з. Тевно езеро. А ние продължаваме да вървим отдясно на реката. Скоро (30 мин.) се налага да се отдалечим от нея, за да се качим по стръмно стъпало между редкия клек . Преминаваме с много стъпалца, редуващи се с кратки заравнения, покрай Хвойнатото езеро. За ориентир ни служи виждащата се нагоре пред нас Бъндеришка порта (всъщност, през почти цялото време се вижда не самата порта, а ръбът на циркусчето малко преди нея). Минаваме под скала отдясно (от склона на Муратов връх) и стръмно се качваме нагоре, към (както ни се струва) портата. Стигаме горе - и - хоп! - изненада - то не било портата, просто сме на дъното на гореспоменатото циркусче. Оттам нагоре съвсем за кратко се качваме по стръмния лавиноопасен склон до Бъндеришката порта (2 ч. 30 мин.).

При влошаване на времето до портата трябва да се върнем назад, като в североизточна посока слизаме по най-ниските форми на терена; коритото на реката ще ни отведе обратно до х. Вихрен.

    От другата страна на портата, през полегатия циркус Голямо Спано поле на юг-югоизток, започват да слизат коловете за х. Сандански. А ние в западна посока започваме по хоризонтал да подсичаме нестръмния склон на Муратов връх от юг (при желание не е трудно да минем и през самия връх - нито е стръмно, нито е тясно, а гледката е много хубава; горе (2669 м.) има няколко дървени кола и се вижда слизащият на север ръб, водещ към Хвойнати връх и вр. Вихрен, по който може да се мине, но с малко катерене).
    Щом минем покрай Муратов връх, отново излизаме на билото (вече Синанишкото). Намираме се преди вр. Георгийца (2598 м.), първенец на това странично било. Започваме да се качваме към него през няколко полегати склонови стъпала; надясно (над Георгийския циркус) се образуват козирки, но билото не е тясно, така, че няма опасност.
    Неусетно (3 ч. 50 мин.) излизаме на самия вр. Георгийца. Той е тесен и относително стръмен, но горе има достатъчно широка площадка. От нея в югозападна посока започваме сравнително стръмно да слизаме към премката преди следващия безименен връх, който загражда от североизток Синанишкия циркус. Долу, на самата премка, има няколко големи скали, препречващи тесния ръб. Те, обаче, лесно се заобикалят отляво, тъй като там склонът не е много стръмен, а и само на 10-20 метра по надолу чувствително се заравнява.
    Веднага след премката започваме стръмно да се катерим по следващия безименен връх. С почти непроменящ се наклон излизаме на връхната му точка. Оттам в южна посока слизаме по широкия ръб, маркиран от няколко затрупващи се пирамидки, до Синанишката премка - след нея е масивът на Момин връх и вр. Синаница. На самата премка, между няколко типични заоблени скали, има кол с табела: надясно (на северозапад) е х. Синаница, а наляво (на изток) се слиза към х. Сандански .

При критично влошаване на времето от Бъндеришката порта дотук и ако мислим, че има опасност да не намерим х. Синаница, можем да слезем от билото на изток, докато достигнем коритото на Спанополска река, покрай която вървят и коловете за х. Сандански. Реката ще ни доведе до х. Сандански; има стръмни участъци и малки водопади.
    Ние завиваме на северозапад към Синанишкия циркус и с отначало по-голям наклон слизаме в най-горната му малка чаша. Прекосяваме я и отново започваме да слизаме, но вече движейки се вдясно (северно) от най-ниската част на циркуса, в подножието на безименния току-що преминат връх. Продължаваме в същата посока и скоро стигаме на поляната северно от езерото, до хижата.

При невъзможност да намерим хижата в лошо време можем да продължим в западна посока, за да излезем от Синанишкия циркус и да слезем до черния път ниско долу в гората, слизащ към с. Кресна. Непосредствено под циркусния праг до хижата има големи наклони с опасност за подхлъзване. Долу в долината, където се сливаме с черния път, има изоставена разнебитена, но с покрив, постройка

От Безименния връх при хубаво време можем и да не минаваме през Синанишката премка, а да завием на запад и да продължим по стесняващия се ръб надолу; от това място на 31.12.1999 се подхлъзна и загина трагично Ташко Вълчев; скоро стигаме над стръмен склон, по който завиваме наляво и пристигаме в хижата. От върха можем също така да подсечем от юг гореспоменатия ръб по слизаща тераска в началото и постепенно да стигнем до дъното на циркуса.
    При желание и физическа възможност от Синанишката премка можем да заобиколим през Момин връх и вр. Синаница. Обаче има няколко доста тесни и стръмни места, а между тези два върха се преминава и през типична цепка; слизането от вр. Синаница до езерото е също доста стръмно, по скален, изпъстрен тук-там с удобни за хващане клекчета склон.

Х. Вихрен e е разположена на 1960 м. н. в. в долината на р. Бъндерица, под обширния Бъндеришки циркус, в подножието на вр. Вихрен. Електрифицирана централно, водоснабдена, с хижар целогодишно; поради разположението си много посещавана. Пътят до нея от х. Бъндерица преминава под силно лавиноопасни склонове - често могат да се видят дървета с корените нагоре.

х. Вихрен - з. Тевно езеро

Продължителност - 9 ч.
Трудност - 2
Лавинна опасност - да
Маршрут без зимна маркировка до Винарската порта

От хижата тръгваме на юг и веднага се качваме стръмно до Пукнатия камък. След него продължаваме по заравнение в подножието на Хвойнати връх. Пътеката за х. Синаница и х. Сандански продължава направо, а ние завиваме наляво и пресичаме реката. Къде? Ами, където и лятната пътека; долу до реката има кол с табела, за която не е съвсем сигурно дали ще се вижда добре в снега; във всеки случай пресичаме там, където отсрещният склон на Тодорин връх започва да завива на изток. Вървим за малко от другата страна на реката. Дъното на циркуса продължава на юг, но ние завиваме наляво и скоро започваме да се изкачваме над него, в подножието на Тодорин връх, преминавайки отделни стъпала и обрасли с клек клончета. Под нас (вдясно) остава Рибното езеро (1 ч.); още малко качване и се озоваваме на ръба на обширна тераса, в която е Дългото езеро, до ръждясал метален кол с табела.
    Следва кратко слизане към Дългото езеро. Ако ледът е вече достатъчно здрав, най-добре е да минем направо през него (за да не заобикаляме под лавиноопасния склон на вр. Бъндеришки чукар, заграждащ езерото от юг).
    След като пресечем езерото, излизаме в източното подножието на склона между вр. Бъндеришки чукар и вр. Възела, под малка долчинка. Макар и лавиноопасна, тя е най-добрият вариант за качване нагоре в сравнение с останалите стръмни склонове. На това място да се минава само при стабилен сняг!

    Качваме се по долчинката в почти южна посока и скоро излизаме от нея на силно начупен склон. По него завиваме наляво (на югоизток) и пресичаме малка тераса с езерца под снега; оттам последно стръмно качване право нагоре ни извежда на малко връхче на главното пиринско било, обраснало с дребен клек. При загубване от хижата дотук слизаме обратно, общо взето на северозапад, по най-ниските форми на терена; долината ще ни изведе на х. Вихрен. От връхчето завиваме наляво (на североизток) и скоро (3 ч.) едва слизаме на Башлийската порта, на която излиза лятната пътека; на портата има железен стълб. Оттам, постепенно завивайки на югоизток, подсичаме полегатия склон на вр. Възела (2620 м.) (а можем и да минем през него; на вр. Възела се съединяваме с маршрута  идващ от Тодорин връх). В същата посока преминаваме няколко слабо изразени връхчета, след които и през малко по-големия вр. Голям Типиц (2645 м.) (4 ч.). Веднага след него слизаме до късо стеснение на билото със стръмни странични склонове; отгоре има няколко немного големи скалички; на това място не винаги се образува козирка, но често вятърът, играейки си със снега, доизгражда ръбчето, правейки го по-тясно. Минаваме внимателно на това място, опасно за подхлъзване. След ръбчето стръмно се качваме по скалистия, тесен склон, който ни извежда на вр. Голямата страна (2644 м.) (4 ч. 50 мин.). На върха завиваме надясно под почти прав ъгъл (на юг) и слизаме в недълбоката премка преди следващия връх - Превалски чукар (2604 м.), който се изкачва съвсем бързо по широкия си склон.
От вр. Възела до вр. Превалски чукар можем да предприемем аварийно слизане към х. Сандански. Теренът е гол, ориентири при лошо време няма, затова трябва да се стремим да слизаме на югозапад, до долината на Башлийска р., която ще ни изведе долу. От Превалски чукар нататък слизаме по ръба в югоизточна посока. Ръбът е сравнително широк, осеян с начупени камъни и пирамидки, подаващи се тук - там изпод снега. Слизането е по-дълбоко (макар и не стръмно) от това между предишните няколко върха и ни извежда на Винарската порта; тя е важен разклон (има и кол с табели) - надясно (на запад) покрай изоставената телеграфна линия се отива за х. Сандански.

На Винарската порта се сливаме с идващата от Демянишката долина (от север) зимно маркирана пътека (с колове) от х. Демяница. Оттук до Тевното езеро следваме тази стълбова маркировка. От Винарската порта продължаваме по билото в почти южна посока; преминаваме малко междинно връхче и леко започваме да се качваме между клека, лъкатушейки, за да избегнем неговите гнезда, като се опитваме да следим просеката на лятната пътека. Най-добрият вариант за аварийно слизане от Винарската порта е към х. Демяница, понеже има зимна маркировка. Поемаме право на изток, където коловете ни извеждат до долината на р. Валявица, по чието корито, следейки зимната маркировка, достигаме до х. Демяница.
Излизаме (6 ч. 20 мин.) на заравнение в северното подножие на вр. Мозговишки чукар. Оттук лятната пътека започва да подсича склона му в източна посока, но ние, следейки коловете, в южна посока по относително стръмния склон се качваме на връхната му точка (всъщност, истинската връхна точка на вр. Мозговишки чукар е доста по-встрани - на запад, по Мозговишкия рид).    

Горе, на самото било, има два кола. Ние достигаме първо по-западния и завиваме наляво (на изток), за да стигнем скоро до другия, който е над самата Мозговишка порта. По стръмния склон скоро слизаме в източна посока до самата Мозговишка порта - това е ключово място в маршрута.
И оттук най-добрият авариен (но лавиноопасен) вариант е описаният в предишната бележка на север, по долината на р. Валявица.
    От Мозговишката порта има два маркирани зимни варианта:

·            а) тръгваме надолу (на юг) по долчинката, маркирана с колове, която слиза далеч долу в обширния циркус под вр. Каменица; долу стигаме на разклон - направо продължават коловете за х. Каменица, прескачащи отсрещния Кози рид, а ние завиваме наляво (на изток-североизток) и веднага започваме да се катерим по склона, водещ до циркуса Белемето, в който е разположен заслонът Тевното езеро. Горе внезапно излизаме на ръба на циркуса и нататък коловете в североизточна посока през заравнения терен доближават самото езеро, на чийто южен бряг е заслонът. Недостатък на този вариант е, че има липсващи колове.
От участъка между Мозговишката порта и циркуса на Тевното езеро можем да слезем аварийно на запад, по долината на р. Мозговица, която ще ни отведе до х. Сандански.

·             б) можем веднага в източна посока да изкатерим склона на вр. Валявишки чукар; в самото начало е доста стръмно и опасно, качваме се между няколко задържащи снега скалички. От лятото на 2004 г. тук е прокарана нова колова маркировка, а по най-стръмния участък е опъната верига (която още не съм пробвал в зимни условия). Горе билото се заравнява и разширява, а коловете се съединяват с тези от вариант а) и отвеждат до заслона..
При стабилен сняг обикновено се  предпочита вариантът, който почти следи лятната пътека под Валявишки чукар. Това доста съкращава пътя, но снегът трябва да е наистина много стабилен! Подсичайки южния склон на вр. Валявишки чукар по лятната пътека, на 8. декември 2002 туристическа група бе застигната от лавина, като водачът й загина! Ако все пак решим да минем оттам, от Мозговишката порта слизаме отначало на юг, но почти веднага завиваме наляво и започваме да подсичаме южния склон на вр. Валявишки чукар (който е лавиноопасен). Преминаваме няколко малки тераски и се качваме в същата посока до ръба на циркуса на Тевното езеро, където се съединяваме с коловете.
    При лошо време намирането на заслона може да е доста трудно! Червеният му иначе покрив се затрупва от снега и може да се наложи да го търсим в мъглата!

х. Вихрен/х. Синаница - х. Сандански

Продължителност - 8 ч. 30 мин.
Трудност - 2
Лавинна опасност - да
Маршрут без зимна маркировка през повечето време
   

От х. Вихрен до Бъндеришката порта (2 ч. 30 мин.) . Коловете по този маршрут започват чак от Бъндеришката порта; това е, защото цялото качване дотук е лавиноопасно. От портата започваме да слизаме на югозапад с лек наклон по обширното дъно на циркуса Голямо Спано поле. Коловете следят коритото на Спанополска река, движейки се по левия й бряг. След известно време (4 ч.) стигаме до заравнено място под Синанишката порта, която в този момент се намира точно на запад от нас. До тук може да се дойде от х. Синаница, като пътят от х. Синаница до Синанишката порта, а оттам се слиза право в източна посока - отначало по-стръмно по долчинка, след което се минава по полегато ридче отдясно (спускащо се от масива на Момин връх и вр. Синаница) и постепенно стигаме до коловете от х. Вихрен. Коловете отначало слизат едва-едва по левия бряг на реката, а след това минаваме покрай разклон наляво за х. Каменица и с увеличаващ се наклон започваме да се спускаме по вододелния рид Душевадника (5 ч. 30 мин.). Появяват се първите единични дървета с маркировка, достатъчна за хубаво време. Отсреща се вижда пътят на огромната лавина, падаща в м. Солището. Наклонът се увеличава още и с много завои слизаме, движейки се по самото било на рида. Постепенно навлизаме в истинска гора, пътеката отново слиза до Спанополска река (леко надясно) и покрай няколко изоставени къщички излизаме на черен път (7 ч.). Пътят още малко слиза по реката, след което разочароващо започва да се качва по рида Старите гробища, ограждащ я отляво, за да го прехвърли; има няколко незначителни, разклонения; лентовата маркировка не е много добра.

При загубване от Бъндеришката порта дотук може да следваме коритото на Спанополска река; отначало то е полегато, но надолу, в гористата част, има стръмнини и водопадчета.
    Пътят прехвърля рида и слиза от другата му страна в долината на р. Мозговица, където с много завои излиза във вилната зона Попина лъка около х. Сандански. Още малко надолу и сме в самата хижа.

Х. Сандански е електрифицирана и водоснабдена, има хижар целогодишно. Асфалтов път я свързва с гр. Сандански.

Х. Бъндерица e разположена на около 1800 м. н. в. в долината на р. Бъндерица, под циркуса Казаните, в подножието на вр. Вихрен. Електрифицирана централно, водоснабдена, с хижар целогодишно; поради разположението си много посещавана. Пътят до нея от м. Шилигарника пресича лавиноопасен улей откъм склона на Тодорин връх.
   

х. Бъндерица - Джамджиевия ръб - вр. Вихрен

Продължителност - 4 ч.
Трудност - 4
Лавинна опасност - изключително висока
Маршрут без зимна маркировка, алпийски траверс

Пътят от х. Бъндерица до въжето, водещо откъм з. Казана до Джамджиевия ръб. Това въже вече не съществува след злоумишленото му разрушаване през есента на 2000 година! До това място има и друг начин да се стигне: тръгваме от х. Бъндерица към х. Вихрен и много скоро (15 мин.) завиваме надясно по склона към малко характерно връхче с клекчета по него. Вървим все право нагоре; наклонът е много голям и има както лавинна, така и опасност от подхлъзване; още повече, че отдолу е само скала и при по-топло време снегът не се държи от нищо. Стигаме по гладкия склон до мястото, където отдясно гореспоменатото подсичащо въже (в момента липсва!) излиза отгоре и веднага се озоваваме пред скала (с паметна плоча), препречила изведнъж стеснилия се ръб. Вариантът към з. Казана е и удобен авариен, помагайки ни да избегнем стръмното слизане назад! Започва най-тежката част от маршрута, от която падането не е много трудно. След тази скала следват още няколко други жандарма. Най-трудният участък представлява доста стръмен и остър тесен ръб (там, където през лятото има малка пещерка). Там може да се направи осигуровка, а при силно стегнат сняг е възможно частично подсичане отляво (съпроводено с висок риск от подхлъзване). Щом наближим върха, като цяло наклонът намалява, но продължават да се срещат чупки и завойчета; на север, над Казаните, между скаличките се образуват козирки. Излизаме на югоизточния край на ръба, представляващ вр. Вихрен. Там излиза и пътят от х. Вихрен за з. Кончето.

х. Беговица - з. Тевно езеро

Продължителност - 7 ч.
Трудност - 2
Лавинна опасност - да
Маршрут със зимна маркировка

Този маршрут бе маркиран наново със зимна стълбова маркировка през лятото на 2002 година. Напускаме хижата и започваме да се изкачваме с малък наклон отдясно на коритото на Козя река; гората е доста гъста и, макар че има колове и в нея, не е трудно да загубим пътеката. Но и да я загубим, не е фатално - достатъчно е да се придържаме към коритото на реката. Скоро гората свършва и се открива коритовидната и стъпаловидна ледникова долина с лавиноопасни склонове. Тук, точно под края на стръмния склон на м. Солището, където пада голяма лавина, коловете пресичат коритото на реката и излизат на левия й бряг (в посока на изкачването). Оттук чак догоре - до Козия превал - коловете (а и лятната пътека) следват само левия бряг на реката, подсичайки Козия рид, понеже дъното на долината под него е значително по-безопасно от подсичането на лавиноопасните склонове на вр. Банова вапа и вр. Зъбът! Постепенно (3 ч.) долината се стеснява, притисната отдясно от страничен рид на вр. Куклите (а и левият склон се приближава). Коловете набират височина, преодолявайки три характерни стъпала, следвани от заравнения. След още един час (4 ч.) коловете преодоляват странично ребро, спускащо се от Козия рид (отляво - от юг) и след кратко слизане се озоваваме в дъното на много красив циркус: отдясно над нас е конусът на вр. Зъбът, по-нататък е разцепеният двоен вр. Яловарника, отпред е назъбеният рид (с междинно връхче), свързващ Яловарника с намиращия се наляво вр. Каменица, а отляво е по-спокойният склон на Козия рид. Тук коловете завиват наляво (на северозапад) и не особено стръмно започват да се катерят по Козия рид, за да ни изведат на билото му - на Козия превал; преди самия превал се преодолява стръмно стъпалце, по което коловете правят няколко леки завоя. При загубване от хижата до Козия превал се стремим да се върнем обратно в долината, която ще ни отведе до х. Беговица. От другата страна на Козия превал веднага започваме да слизаме дълбоко в долината на р. Мозговица (а не да подсичаме, както през лятото, склона на вр. Каменишка кукла!) Оттук чак до Тевното езеро има лавинна опасност, ако не се движим стриктно по коловата маркировка! Коловете отначало минават през полегато заравнение под склона на вр. Каменишка кукла (който е лавиноопасен) в северна посока, а след това завиват на северозапад и по стръмно склоново стъпало, следвайки най-полегатата част на гърба му, между няколко клекчета, слизат към долината на р. Мозговица. Долината на р. Мозговица на това място е доста широка и трябва да се следят коловете, за да не се загубим. Долу отново завиваме надясно (на североизток) и се срещаме с коловете, идващи от отсрещната Мозговишка порта (оттам идват пътищата от х. Вихрен и х. Демяница. Коловете (които трябва много внимателно да се следят) започват стръмно да се качват на изток по склона, водещ до циркуса Белемето с Тевното езеро на него. Излизаме (6 ч. 30 мин.) на ръба му до маркировъчен кол и каменна пирамида и (при хубаво време) виждаме самия заслон, чийто покрив е ярко червен (ако не е добре замаскиран от снега). Коловете  ни извеждат до з. Тевното езеро. Резервен вариант за слизане в участъка от Кози превал до Белемето е долината на р. Мозговица. По най-ниските форми на терена в западна посока достигаме до коритото й, което ни отвежда до х. Сандански, като има и големи наклони. Има лавиноопасни участъци, а надолу в гората е възможно и газене на доста сняг.

Тодорин връх - з. Тевно езеро

Продължителност - 9 ч.
Трудност - 4   
Лавинна опасност - да
Маршрут без зимна маркировка през по-голямата част, алпийски траверс

Изходен пункт е горната станция на някой от двата седалкови лифта до Тодорин връх (новият лифт се качва малко по-близо до върха от стария). До там може да се стигне и пеша покрай ски-пистите. От горната станция на лифта поемаме нагоре (на юг). Минаваме покрай дървен кръст. Отначало теренът е сравнително полегат и равен, но почти веднага двата странични склона се събират, за да оформят стръмен, макар и равномерно качващ се ръб. Малко преди да излезем на върха, стигаме до кратко (5-6 метра) тясно ръбче, което ни отвежда до крайния склон. По него завиваме съвсем за кратко (двайсетина метра) на изток и възлизаме на Тодорин връх (2746 м.) (1 ч.). Горе почиваме на широката тераса с каменни пирамиди и се наслаждаваме на гледката – Кутело, Вихрен, Муратов връх, Бъндеришки чукар, Яловарника, Каменица, Полежан, Стражите, Рила, Родопите,... след което нашият път продължава със слабо слизане на юг. Вървим по заоблено било, долу вдясно е х. Вихрен, а вляво – езерата Тодорини очи. Скоро кратко качване ни довежда до вр. Средна Тодорка (2706 м.) (1 ч. 30 мин.). От него пътят завива наляво (на югоизток), за да ни отведе по относително по-тясно, но в никакъв случай опасно било до следващия връх – Малка Тодорка (2712 м.) (2 ч.); слизането и качването в този участък са незначителни. Малка Тодорка в същата посока слизаме по стръмен, но широк склон до премката преди вр. Василашки чукар (Тодорина порта). Тук минава лятната пътека от х. Вихрен за х. Демяница през Василашките езера; тя е силно лавиноопасна при изкачването на ръба на Бъндеришкия циркус откъм х. Вихрен. При нужда от напускане на маршрута е по-добре да се слезе на север, откъдето да се излезе до Платото под Тодорин връх, или приблизително по трасето на лятната пътека към х. Демяница през Василашките езера; вторият вариант е дълъг и труден за ориентиране. От премката започваме качване към Василашки чукар. Тук започва алпийската част на маршрута. Билото рязко се стеснява и по него се образуват козирки, надвесени наляво – над Василашките езера. Стигаме до скала, която се преодолява сравнително лесно. Следва кратко ръбче, което извежда до друга, по-висока скала. Тя може да се преодолее отгоре, но може и да се подсече отдясно; склонът, обаче, е много стръмен и е добре да се приложи осигуровка с парапет. Веднага след това се излиза под стръмен, около 15 метров скален пасаж, който извежда на самия вр. Василашки чукар (2615 м.). Това е най-трудната част от маршрута. В скалата има удобни хватки, но е добре да се направи осигуровка с въже. По-опасният склон е наляво – към Василашките езера. Алпийско подсичане отдясно (над Бъндеришкия циркус) е възможно, но не си струва, тъй като терените са не по-малко стръмни. Гледано отдалече, билото между Василашки чукар и следващия връх – Възела – изглежда не по-малко начупено. Всъщност, оказва се, че вече не предстои нищо особено. От Василашки чукар слизаме кратко по лесно проходим ръб (но внимавайки за козирки отляво), който скоро завива надясно (на юг) и ни извежда под вр. Възела. Има само една малко по-сериозна скала, която лесно се подсича отляво (или се траверсира) и се качваме (4 ч.) на вр. Възела (2620 м.). Тук излизаме на пътя от х. Вихрен за Тевното езеро, по който продължаваме. Х. Безбог е голяма хижа с много удобства. Построена е на циркусния праг на страничното Безбожко езеро на 2200 м. н. в. До нея води лифт от по-ниската хижа Гоце Делчев. В съседство през лятото личат останките от старата хижа Безбог, разрушена от паднала от едноименния връх лавина.