Паркови райони в Пирин

Парков район Баюви дупки   

ПАРКОВ РАЙОН "БАЮВИ ДУПКИ" заема северно-западните части от територията на Национален парк "Пирин" и включва части от общините Разлог и Симитли.

Общата площ на парковия район (ПР) е 4842,1 ха. Името си носи от Биосферния резерват "Баюви дупки - Джинджирица". На юг граничи с ПР "Вихрен", на запад с ПР "Синаница", на север с държавно лесничейство Симитли, а на изток - с площи на държавно дивечовъдно стопанство Разлог. Парковия район условно е разделен на пет охранителни участъка, за които отговарят петима паркови охранителни.

Най-често срещаните дървесни видове в района са бука (28,1%) и бялата мура (23,1%), следвани от черен бор, черна мура, ела, смърч, бял бор и др. Високата консервационна стойност на района се определя от преобладаващите чисти насаждения от бяла мура (балкански ендемит) и бук. Запасът от бяла мура е 26,2%, а от бук 21%. Средната възраст на гората е над 110 години, а средният прираст около 3,14 м3/ха.

Основният туристически маршрут, който преминава през територията на ПР "Баюви дупки", е част от международния маршрут Е4 : Пиринеи - Алпи - Рила - Пирин - Пелопонес. "Пиринската част" е от хижа Предел , през хижа Яворов, хижа Вихрен, заслон Тевно езеро, хижа Пирин, до местността Попови ливади - един изключително привлекателен туристически маршрут, по който пешеходецът може да се запознае с невероятния растителен свят в Национален парк "Пирин". За щастие не са рядкост и срещите с птици и животни като балканската дива коза - един от символите на Пирин.

Друг основен туристически маршрут е: гр. Разлог - м. Бетоловото хижа Яворов - Суходолски превал - гр. Кресна. През 2003 год. в гр. Разлог бе открит нов офис на ПР "Баюви дупки". Разположен на едно от най-удобните за посетителя места в града Историческия музей. Изграден и отворен за работа е и контролно Информационен Пункт "Бетолово", който играе изключително важна роля по отношение информационното обслужване и контрола на посетителите и туристите тръгнали из Пирин.

Ежегодно се поставят нови и се отремонтират съществуващите паркови архитектурни елементи.
През 2003 год., на 23 юли, в местността Бетоловото избухна пожар, който засегна и част от територията на ПР "Баюви дупки". Веднага след пожара бяха предприети възстановителни дейности. На мястото на опожарените насаждения вече много добре се развива създадената култура от черен бор. Гордостта на парковия район е резервата "Баюви дупки - Джинджирица", една от най-старите защитени територии в България, обявен за резерват още през 1934 година. Площта му е 2873 ха. През 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО Човек и Биосфера.

Разположен между върховете Пирин и Бански суходол, включва циркусите Баюви дупки, Разложки Суходол, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река. На територията на резервата се опазват изключително ценни съобщества от бяла и черна мура, около 500 вида висши растения, от тях 55 ендемити, много видове, включени в Червената книга на България, в Европейски и Световни списъци на застрашени от изчезване растения. Символ на биосферния резерват е балканската дива коза. В девствените мурови гори гнездят едни от най-редките и интересни птици - орлите.

Това е само една малка част от миналото и настоящето на ПР "Баюви дупки", а още колко много приятни изненади ви очакват тук - елате и се убедете сами!

Парков район  Вихрен  

Парков район Вихрен е най- урбанизираната и най-достъпната част на Нацониалния парк "Пирин".Районът е неразделно свързан с Банско, (където се намира и неговия офис) град с исторически, културни паметници и самобитност.Населението на Банско се отличава с инициативност и желание да постигнат икономически ползи от близостта си с Националния парк.   

ПР Вихрен впечатлява с долините, чистите води и водопади - на р. Демяница и р. Бъндерица и циркусите на Василашките, Типицките езера, Дългото, Рибното, Хвойнато езеро и множество порти и превали.
Офисът на парковия район се намира в гр. Банско.

Природната забележителност "Байкушевата мура" е паметта и гордостта на НП "Пирин".Възрастта и се определя на повече от 1300 години и е едно от най-старите дървета в България.Обиколката на ствола е около 8 м с височина 22 м. Впечатляващият екгземпляр е от вида Черна мура (Pinus heldreichii)

Връх Вихрен, най-високият връх в Пирин (2915 м) се извисява над гр. Банско и винаги е привличал хората да го покоряват.

Парков район  Безбог  

Парков район "Безбог" включва част от резервата "Юлен" с връх Полежан и циркуса на Полежанските езера. В Парковия район са Безбожкото езеро, Поповото езеро (най-голямото по площ в Пирин ),циркусите Самодивки езера, Рибните езера, Кременските езера и Каменишки езера.

Офисът на парковия район се намира в село Добринище.

Седалковият лифт към хижа Безбог прави подхода към НП Пирин от изходен пункт Добринище екологосъобразен и приятен. В подножието на планината в село Добринище си пробива път нов поминък - селския туризъм,Очаквания се възлагат и на зимните спортове и гости.Връщането славата на Добринище като балнеоложки център е реалност, която вече е осъзната.Необходима е инициативност и подкрепа. 

Парков район  Трите реки  

Заема обща площ от 3841ха. Граничи на север с ПР "Безбог", на запад с ПР "Каменица", на изток с ДЛ гр. Гоце Делчев, на юг с ДЛ с. Катунци.

Общо залесената площ е 1346 ха, от която 1215 ха горски насаждения и 130 ха - клекови формации. Най-често срещан дървесен вид е бялата мура - 71,8 % ; бук - 11,7 %; бял бор - 5,8%; смърч - 5,7%; ела - 5,0%. Доминират чистите мурови насаждения. Средната възраст на гората е 95 години, среден запас на 1 ха - 300 м куб. Парковият район разполага с около 10 км горски пътища.

Територията на района се разпростира върху водосбора на три реки - Келява река, Средна река и Демиркапийска река, от където идва и името на парковия район.

През ПР "Трите реки" преминават туристическите маршрути: международен маршрут Е-4 /червена маркировка/; х."Пирин"- Митрово езеро - заслон Тевно езеро; х."Пирин"- Аргирово езеро през Демиркапия - Попово езеро - х."Безбог"/зелена маркировка/; х."Пирин"- Лопово - Келява река - Солището - х."Беговица" /кафява маркировка/; х."Пирин"- Лопово - с. Рожен - гр. Мелник /зелена маркировка/;

На територията на ПР"Трите реки" се намира една от най-посещаваните и най-красиви хижи в Пирин, като архитектурно решение и ландшафтно разположение - х."Пирин", и кът за отдих "Горски рай", който предлага добри условия за посетителите. Съгласно Плана за управление, в района ще бъде изграден палатъчен лагер, а за подобряване на хигиенно-битовите условия - септична яма в съответствие със съвременните екологични норми за отпадните води. За нуждите на парковата охрана близо до хижата е изградено бунгало, където от дежурния винаги може да се получи информация за ПР"Трите реки" и Национален парк "Пирин". ПР "Трите реки" е един от най-живописните райони в Пирин планина. По високопланинските пасища пашува едър рогат добитък. Този тип животновъдство е традиционен поминък за местното население. Горите в този дял от планината са обитание за много животински видове. Един от най-атрактивните е глухарят, птица, която за съжаление се среща рядко на други места в НП"Пирин".  Охраната на ПР"Трите реки" е поверена на двама старши специалисти и един младши специалист.     Екипът, работещ в ПР"Каменица" и ПР"Трите реки", поддържа добри контакти с ТД"Еделвайс" гр. Сандански, с ДЛ гр. Сандански, с ДЛ с. Катунци, все по-добро сътрудничество се установява с общинското ръководство на гр.Сандански. Работи се в партньорство с Противопожарна служба и РПУ гр.Сандански. Много добре се развиват дейностите, свързани с повишаване екологичното възпитание на подрастващите. С екоклубове в училищата и детските градини се организират походи, празници на парка, изложби, почистване на туристически пътеки.

Вратите на офисът на ПР"Каменица" и ПР"Трите реки" винаги са отворени за всеки, желаещ да сподели идеи и предложения, свързани с развитието на защитената територия.

Парков район Каменица

Офисът на парков район /ПР/"Каменица" и парков район "Трите реки" се намира в гр.Сандански - известен балнеоложки център. Разположен в полите на Южен Пирин, по поречието на река Санданска Бистрица, градът има хилядолетна история като стопанско и културно средище.    ПР"Каменица" обхваща площ от 8516,2 ха. На изток граничи с ПР"Трите реки", на запад с ПР"Синаница", на север с ПР"Вихрен", на юг с ДЛ гр.Сандански. Общо залесената площ в ПР"Каменица" е 4130 ха, от която 3220 ха - горски насаждения, а около 900 ха - клекови формации. Най-често срещан дървесен вид е белият бор - 60%, смърч - 25%, бяла мура - 11%, ела -1%, бук - 0,7% и др. Доминират чистите насаждения -55%, от тях най-много са чисти бял борови - 43%, смесените заемат -33%, средната възраст на горите е около 80 години. Средният запас на 1 ха е около 300 м куб., а средният прираст - около 3,5 м куб./ха.

Тръгвайки по ПР"Каменица", туристите могат да видят едни от най-високите пирински била, 16 върха са с надморска височина над 2500 м. Над всички се откроява връх Каменица - 2822 м. На територията на парковия район се намират красивите езера -Спанополски, Башлийски, Чаирски, Мозговишки, Тевно езеро, Кукленско езеро. От тях най-голямо е Тевно езеро, разположено на 2512 м надм. вис. Района се пресича от реките Спанополска, Башлийска, Мозговишка, Беговишка и Крива река.

Най-посещаваните туристически обекти в района са х."Беговица", заслон "Спано поле" и заслон "Тевно езеро". Годишно през тези обекти преминават около 8-10 х. души, като голяма част от тях са чуждестранни туристи. ПР"Каменица" разполага с 35 км горски пътища.

Територията на ПР"Каменица" се пресича от атрактивни туристически маршрути:     международен маршрут Е-4 /червена маркировка/;     х."Я.Сандански" - Спано поле - х."Вихрен"/жълта маркировка/;     х."Я.Сандански" - х."Беговица" - х."Демяница"/синя маркировка/;     х."Синаница" - Спано поле - х."Беговица"- х."Пирин"/кафява маркировка/.    Движейки се по туристическите пътеки, посетителите пресичат гъсти гори и дъхави поляни. Тук се срещат много ендемични видове като пирински мак, бъндеришко шапиче, пирински девисил и др. Може да се видят и защитените от Закона за биоразнообразието видове жълта и петниста тинтява. Богат е и животинският свят, опазван на територията на ПР"Каменица".

В гъстите гори намира своя дом кафявата мечка, което е показател за съхранена дива природна среда. Друг интересен животински вид, който при повече късмет може да се зърне в алпийската зона, е балканската дива коза. Наблюдава се и увеличаване популацията на вълка. ПР"Каменица" се обитава от доста видове птици. Особено радваща е появата на нови двойки скални орли, които рейнджърите от парковия район виждат да кръжат все по-често. Тук може да се види и орелът змияр, и ветрушката. Срещат се и представители на нощните грабливи птици, както и представители на по-дребните птички - кръсточовка, лещарка и др.

За опазването на природните богатства се грижи екипът на парковата охрана, включващ главен инспектор на ПР, двама старши специалисти и един младши специалист, обезпечени с МПС.

Парков район  Синаница

"Синаница" е единственият парков район, който е разположен върху площите на три общини - Симитли, Кресна и Струмяни. Териториите, които стопанисва граничат на север - с ПР "Баюви дупки", на изток - с ПР "Вихрен", на юг - с ПР "Каменица", а на запад - с държавните лесничейства на Симитли, Кресна и Струмяни. Общата територия от 6885,4 ха е обособени в три участъка, охранявани от трима паркови служители. Четвърти охранителен участък, извън територията на Национален парк "Пирин", е резерват "Тисата".

По цифров модел горският фонд е 5442,3 ха. В него преобладава естествената растителност - 75,2%. културите заемат само 2,5% от залесената площ. Останалите 22,3% са клекови формации. От дървесните видове най-често се среща белият бор -51,6%, следва бялата мура - 31,7%, и почти по равно смърч, бук, ела и трепетлика. Преобладават чистите насаждения - 56,6%, от тях най-много са чистите бял борови гори. Смесените иглолистни насаждения заемат 33,6%, от тях най-голямо участие имат тези с преобладаване на бяла мура. Средната възраст на гората е 79 години. Културите са чисти, смесени иглолистни, смесени иглолистно-широколистни с и без преобладаване на белия бор. От общият дървесен запас, без клони, 61,7% се падат на насажденията от пети клас възраст. Най-голям е запасът на белия бор -46,4%, следван от бялата мура -33,6% и смърч - 9,6%. Общата площ на поземления фонд е 1443,1 ха. От тях 4,1% е залесената площ, заета изцяло от клекови формации. Останалата част е заета от нелесопригодни голини - 41,7% и високопланински пасища - 38,3%. Тръгвайки на запад от връх Вихрен, през Кутело, хребета на Кончето, та до връх Пирин, и на юг - през върховете Хвойнати, Муратов, Георгийца, Синаница, та до Шаралия -това е територията на парков район "Синаница". Тук Природата разкрива своята хубост в различни форми - Влахински, Георгийски и Синанишки циркуси, величествени върхове, вековни дървета. криволичещите между тези гиганти Влахинска, Георгийска, Синанишка и Неврозумска реки са дом за мяркащата се за миг красавица - балканската пъстърва. Омайни и кристално чисти са езерата - Влахински, Георгийски и Синанишки. Почти цялото растително и животинско разнообразие намира място тук. Грижите, които парковите служители полагат за охрана на гората, дивеча и рибата, дават своите резултати. Увеличени са популациите на дивата свиня и вълка. През 2004 г., в изпълнение на една от програмите в Плана за управление, бе зарибено с балканска пъстърва Синанишкото езеро. Единствената хижа на територията на парковия район, е хижа Синаница. През лятото тук ежедневно могат да намерят подслон около 100 туристи. Това красиво кътче от Пирин се посещава годишно от около 3500 наши и чуждестранни планинари.

Основните туристически маршрути, минаващи през територията на парковия район, са два: 

1/ кафява маркировка -     м. Мандрата - хижа Синаница     /за хижа Пирин/
2/ жълта маркировка -     м. Мандрата - Черната вода     /за хижа Яворов/.