Резервати в Национален парк Пирин

Резерват "Баюви дупки-джинджирица"

Резерват "Баюви дупки - Джинджирица" е създаден през 1934 г. с постановление № 1388 на МЗДИ, разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 г и № 976 на КОПС от 1980 г.

Площ 2873 ха. През 1977 г. резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – „Човек и биосфера”. Разположен между върховете Пирин и Бански суходол, включвайки циркусите Баюви дупки, Разложки суходол, Каменитица, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река. Съдържа изключително разнообразие, включващо около 500 вида висши растения, 55 ендемити, много видове, включени в Червената книга на Р.България и европейски и световни списъци.

Режим и възможности:

    В резервата се забраняват всякакви дейности с изключение на охрана, посещение с научна цел и преминаване по международния маршрут Е4 с водач и без отклоняване

Поведение:

Съобразяване с информационните табла за безопасност и поведение изискващо тишина и забрана за посегателство над растения, животни и птици.

Резерват " Юлен"

Със заповед РД -223 от 26..08. 94 г. на Министерството на околната среда се създава резерват "Юлен" с площ 3156.2 ха. Той попада изцяло на територията на НП "Пирин." Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски, и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични животински и растителни видове. Територията на резервата е разположена от 1650 м до 2851 м надморска височина. В геоморфоложката структура на района са добре изразени глациални и периглациални форми, образувани през плейстоценското захлаждане на климата. Основната скала е представена от гранити, гранитогнайси, кристални шисти и само в Стражишкия циркус има наличие на ултрабазични скали от карбонатно-силициевата свита. В резервата са включени няколко езерни комплекса. Това са Василашките, Типитцките, Стражишките, Полежанските, Дисилишките езера и няколко единични, от които изтичат малки планински реки. Климатът е планински. Вегетационният период на растителността е къс - от 100 до 130 дни. Почвите са кафяви горски, планинско- горски, тъмноцветни и планинско-ливадни. В резервата има вековни гори от бяла мура , бял бор , смърч , ела, и клек . Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура. Флората на резервата има богат видов състав. Установени са 700 вида висши растения. Четиридесет и четири от тях са включени в Червената книга на България. Ярки представители са планиският божур , нарцисовидната съсънка и златистата кандилка . Тук се срещат видове останали от ледниковия период. Такива са черния емпетрум и разпростряната сибалдия. Резервата играе голяма консервационна роля за видове като шиполиста,слоновото хоботниче, скалната острица и др. От животинския свят на резервата типични представители на бозайниците са мечката , вълкът, и дивата коза. Най-многобройни са птиците. Характерни за резервата са синигерите, кълвачите, сокерицата глухарят и балканският кеклик. На припечните места може да се види усойницата, а в някои от езерата и реките се срещат балканската пъстърва.

Резерват " Тисата"

Местоположение

     Изграден е от два сектора – източен и западен, които заемат част от предпланинския пояс на Пирин на 300 – 700 м надморска височина и Малашевска планина, северно от гр. Кресна на 300 – 500 м надморска височина. Намира се в землището на с. Горна Брезница и гр. Кресна.

Кратко описание

     Обявен е с постановление № 6663 от 17. 10. 1949 година на Министерство на горите като резерват “Тисова бърчина”. Със заповед № 440 от 09. 07. 1977 г. на КОПС площта на резервата се увеличава и се именува “Тисата”. Границите и площта на резервата се изменят със заповед № 130 от 22. 02. 1985 г. на КОПС. С тази заповед се определя и буферна зона към резервата. Към настоящия момент границите на резервата и буферната му зона са определени със заповед № 844 от 31. 09. 1991 г. на МОС. Осигурява опазването на най – голямото у нас находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa). Геоложката основа е от амфиболити, гнайси и шисти. Почвите са излужени канелени горски, на места силно ерозирани. Климатът е преходно средиземноморски.

Международен природозащитен статус

     Резерватът попада в границите на защитени зони като част от Европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”, а именно: защитена зона за опазване на дивите птици с наименование “Кресна” с идентификационен код BG0002003, обявена със Заповед № РД -746 от 24 октомври 2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 97 от 2008 г.) и защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование “Кресна - Илинденци” с идентификационен код BG0000366 .

Биологично разнообразие

    Залесената площ от резервата е около 79%. Основен дървесен вид е дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) – южен защитен реликтен вид, с малоазиатски произход. Достига на височина до 10-15 м. На места диаметъра на стъблата на старите дървета достига 1м, но често те засъхват.     Образува чисти или смесени насаждения, като  други съдоминанти в дървения и храстов етаж са келяв габър (Carpinus orientalis), космат дъб (Quercus pubescens) и мъждрян (Fraxinus ornus). По-малочислени фитоценоза са представени от терпентиново дърво (Paliurus spina- christi) и червена хвойна (Juniperus oxycedrus), както и голям брой средиземноморски тревисти растения – гръцка ведрица (Fritillaria graeca), широколистен мразовец (Colchicum bivonae), червена съсънка (Anemone pavonina), южно лале (Tulipa australis) и др. Другият вид включен в Червената книга на Република България, с категорията “застрашен” е обикновения тис (Taxus baccata).  Той е вечнозелено, изключително бавнорастящо дърво, достигащо височина до 30 м . В неговите иглици се съдържа алкалоидът таксин, който е отровен за човека и някои животни, ето защо носи името “отровачка”. Разширяването на резервата и обособяването на буферна зона е направено с цел да се опази и огромното орнитологично богатство на района. Установено е, че на територията на резервата гнездят 109 вида птици, 30 % от които спадат към южния (медитерански) комплекс – син скален дрозд (Monticola solitarius), орфеево, малко черноглаво и червеногушо коприварче (Sylvia hortensis, Sylvia melanocephala, Sylvia cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis) и др. Тук се срещат 62 вида птици с европейско природозащитно значение. Районът се характеризира и с богата херпетофауна. От обитаващите страната ни 16 вида змии тук са установени 11 вида. Сред тях са леопардов смок (Zamenis situla), тънкия стрелец (Coluber najadum), червейница (Typhlops vermicularis), котешка змия (Telescopus fallax), шипоопашата и шипобедрена костенурка (Testudo hermanni, T. graeca).

Представителите на животинския свят са също от южен тип; някои видове се срещат само в този район, други са с ограничено разпространение. През 1997 г. резерватът “Тисата” и прилежащите към него буферна зона и защитена местност “Моравска” бяха официално обявени за Орнитологично важно място “Кресна”. Поради международното си значение за опазване на птиците “Тисата” е най-представителното от петте места в България, обявени за опазване на видове, характерни за средиземноморската биогеографска област – испанското каменарче (Oenanthe hispanica), планинския кеклик (Alectoris graeca), големият маслинов присмехулник (hippolais olivetorum), малкото черноглаво коприварче(Sylvia melanocephala), скалната зидарка(Sitta neumayer), белочелата сврачка (Lanius nubicus) и черноглавата овесарка(Emberiza melanocephala). Установените в резервата орел змияр(Circaetus gallicus), бухал(Bubo bubo), ивичест(Elаphe quatorlineata quatorlineata) и леопардов смок (Zamenis situla), котешка змия(Telescopus fallax), змия червейница(Typhlops vermicularis) и др. са включени в “Червена книга на Република България” (т. II, 1985 г.).

Режим и статут

     Съгласно закона за защитените територии в резервата е забранена всяка човешка дейност. Достъпът е ограничен, придвижването става по определени пътеки, като е задължително предварителното съгласуване на всяко посещение. Резерватът се стопанисва и охранява от Национален парк “Пирин”.

Посещения

     Съгласувайте вашите посещения с Дирекция Национален парк “Пирин”/гр. Банско, ул. България  4; тел.: 0749/ 82 04 или РИОСВ – Благоевград.