Град Добринище

Град Добринище се намира в планински район, на 850 м надморска височина и е заобиколено от три планини - Рила, Пирин и Родопите. На 6 км западно от Добринище се намира Банско. На 40 км южно от Добринище е разположен Гоце Делчев.

Добринище е крайна жп гара на единствената в България работеща теснолинейка, свързваща Добринище със Септември през Якоруда, Велинград, Банско и Разлог.

Разстоянието София - Добринище е 156 км и се взима с кола за около 2:30 ч., при средна скорост 60 км/ч. Тръгва се от Княжево към Симитли в посока Гоце Делчев и 6 км след Банско е Добринище. Автобусният превоз е с маршрут Централна софийска автогара — Банско — Добринище — Гоце Делчев, има и маршрут автогара "Овча купел" (София) - Гоце Делчев. Пътят от Пловдив преминава през прохода Юндола.

Добрѝнище е град, балнеолечебен курорт в Югозападна България. Има население от 2 803 души. Намира се в община Банско, Област Благоевград. Името на селището е Добринища до 1966 г.

По течението на Добринищка река се намира басейнът с минерална вода, известен с името “Римското банче”. Заслужава да се види още водопадът Свети Никола. В градчето се намира единствената по рода си в България градина за еделвайси.

В Пирин, на около 4 км северозападно от село Обидим и на около 3 км югоизточно от Добринище се намира действащият манастир "Свети Пантелеймон", основан през 1920-те год. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.

В централната северна част на Добринище се намират останки на раннонеолитино селище, заемало площ от около 7 декара и разположено на около 150 метра от десния бряг на река Валявица и недалеч от минералния извор. При разкопки са били открити основи на жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури. Находките се датират към края на първата половина на 6 хилядолетие пр.н.е., т.е. от втората половина или края на ранния неолит в централнобалканската зона. В културно отношение неолитното селище в Добринище се отнася към югозападния вариант на култура Караново І, който е представен и при селищата в Ракитово, Елешница, Ковачево и Белица.

Със своите минерални води и географско разположение, Добринище е създало условия за живеене много години преди да се появят траките по тези земи. В селището и района около него е открита тракийска и римска керамика. В местността Доматарско личат развалини от тракийско селище, а в местността Гумнища (в която е имало древно селище) са намерени монети от времето на римския император Нерон (I век от н.е.).

Край реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре – турски.

През VII век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващите по това време славянски племена смоляни, които трайно се заселили по течението на река Места и главно в Разложко. А не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.

Селото е споменато в османски извори от 1605 година като Добрущене. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Добрин.

По време на първите години на османското владичество, населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата “Света Богородица”, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде. Едва в край на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) името на Добринище се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопска нахия.

През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали започнали да се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.

Според легенди и песни през 7. - 16. век Добринище е било селище - крепост, спирало опитите на византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България. През 1846 г. (по време на османското владичество) жителите изграждат училище, организират четнически дружини, участват активно в национално-освободителните борби на българския народ.

В миналото в Добринище е живяло помашко малцинство. В 19 век Добринище е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Добринище (Dobrinischté) е посочено като селище с 333 домакинства, 1000 жители българи-християни и 80 жители помаци.

През 1896 г. В Добринище се създава революционен комитет на ВМРО под ръководството на Гоце Делчев. Между 1928-1934 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Добринища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През октомври 2006 г. с решение на Министерски съвет Добринище е обявено за град.